ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Пуснато на: Съб Дек 20, 2008 12:38 pm Заглавие :

Игнажден

Според народните обичаи в България с Игнажден или денят на св. Игнат започват Новата година и коледните празници. Той се празнува на 20 декември. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.

Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ (късметът на първия гост) е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Ако не е - през годината домът и стопанството няма да процъфтят.

Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.

След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".

За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.

В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.

Пуснато на: Нед Дек 21, 2008 1:55 pm Заглавие :

Бъдни вечер и Рождество Христово(Коледа)

Рождество Христово (Коледа) е един от най-светлите християнски празници. С него идва изпълнението на обещанието за Спасител, който да възстанови прекъснатата от грехопадението на Адам и Ева връзка между Бога и човека.

Иисус Христос – Божият син се ражда като обикновено бебе в обикновено семейство. Избраната за Негова майка Мария и съпругът й Йосиф трябвало да се приберат в родния си град Витлеем за преброяването на населението. Малкото градче било препълнено, а в страноприемниците нямало места. Бременната жена вече имала силни родилни болки. Един скотовъдец се смилил над тях и им дал подслон в пещерата, в която държал добитъка си. И така, Спасителят се родил в обор. Вместо в креватче, Го сложили да легне в яслите, в които се дава сено на животните.

Първите, които поздравили Иисус с идването Му на този свят, били овчари, пасящи наблизо стадото си. Радостната новина им съобщил ангел с думите ‘Не се страхувайте, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли’ (Евангелие от Лука 2:10-12).

След тях дошли мъдреци от изток, водени от предсказания и пътеводната витлеемска звезда. Първоначално те потърсили новороденото в двореца на цар Ирод в Ерусалим, но свещениците ги упътили към Витлеем. Там мъдреците се поклонили на Божия син и го дарили с царски дарове: злато, ливан и смирна.

До IV в. църквата не празнува Рождество на точно определена дата. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. Денят 25 декември е избран, защото съвпада с периода на зимното слънцестоене, което езичниците отбелязвали с пищни празненства. Дори другото име на празника – Коледа е с езически произход. Коледа е божество, символизиращо слънцето, което носи радост и плодородие. Смята се, че именно то осигурява хубаво време, добра реколта, грижи се за семейното щастие. В съзнанието на народа се смесват образът на Спасителя с този на добрия Коледа и езическите ритуали се преплитат с религиозната символика.

В навечерието на Коледа се празнува Бъдни вечер, последният ден от великите пости. Тогава цялото семейство се събира на празнична трапеза. Това е единственото хранене за деня. На масата се сяда при изгряването на първата звезда, обикновено към 18-19 ч. Всички ястия се слагат наведнъж, за да не се става от масата, в огнището се запалва бъдникът (крушов или дъбов пън) и стопанинът прекадява трапезата с тамян. Броят на ястията е нечетен – седем, девет или единайсет, като трябва да има от всичко, което се произвежда в стопанството (в Русия и Украйна - също православни страни, броят на ястията е дванадесет, според броя на учениците на Иисус Христос).

Вечерята започва с обредния хляб, наречен бъдняк, боговица, богова пита или вечерна. Той е кръгъл по форма и върху него има украса от тесто – кръст, кръг, слънце или стилизирани цветя и птици. В питата се слага сребърна пара и на когото се падне, той ще е късметлията през годината. Първия залък от хляба е за Богородица, а момите, които искат да разберат, за кого ще се омъжат, слагат парче хляб под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг. Следват вареното жито, чорбата от зрял фасул, приготвена без мазнини, пълнените чушки (с фасул или ориз), сармите – лозови или зелеви, зелниците с праз или кисело зеле, тиквеник. Вместо вода се пие компот от сушени плодове – ошав. Добре е на трапезата да има и мед, орехи, чесън (за да предпазва от нечисти сили) и плодове.

От масата всичи стават заедно, за да изкласи хубаво жито. В полунощ тръгват коледарите, които до сутринта обикалят по домовете. Коледарите пеят песни с пожелание за семейно щастие и благополучие. Тях ги даряват с коледарски краваи, пари, месо, брашно, вино, сланина, боб и др. Коледуването завършва с обща трапеза на участниците в ритуала.

На следващия ден се коли прасето и с това идва краят на постите. На коледната трапеза има ястия от свинско месо, домашни колбаси, патица, пуйка или гъска, баница с яйца и сирене, сладкиши. След четиридесетдневните пости започва голямото ядене
-----------------------------------------
bgkulinar.net

Пуснато на: Нед Дек 21, 2008 2:07 pm Заглавие :

Рождество Христово (Коледа)
Официален и църковен празник

На Коледа - един от най-големите църковни празници - християнският свят чества рождението на Сина Божий Исус Христос. Според Евангелието това станало в гр. Витлеем, провинция Юдея.

Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия.

Малко преди раждането майка Му Мария, заедно с Йосиф отива във Витлеем. Те не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете.

Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали божествения Младенец. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Празникът Рождество Христово е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая коледуване. В него участници са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски кравай.

Рождество Христово се отбелязва като официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. и е в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда, който е изменен с решение на 36-ото Народно събрание от 10 декември 1991 г.

Пуснато на: Нед Дек 21, 2008 2:23 pm Заглавие :

Рождество Христово (Коледа) е един от най-големите църковни празници в християнския свят.

На този ден семейството отново се събира и се чества рождението на Божия син Исус Христос. Коледа бележи и края на великите пости затова за разлика от предходната вечер (Бъдни вечер) на трапезата присъстват месото и ястията от животински продукти.

25 декември е най-светлият празник за християнския свят. На този ден се ражда Исус Христос - Божият син, който се появява на Земята, за да изкупи човешките грехове. Той се ражда в една пещера близо до Витлеем, където често пастирите замръквали с овцете и козите. След като родила своя син, Дева Мария го положила в яслите.

Необикновена светлина пламнала в небето в мига на рождеството. Тогава се е явил ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят и че могат да го намерят повит и лежащ в ясли. Витлеемските пастири са били и първите хора, които са се поклонили на Божия син.

Раждането на Исус Христос полага нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене. Рождество Христово е не само граница във времето, то е празник и начало, без което не би имало повечето християнски празници - Възкресение Христово, Възнесение и Свети дух, Преображение, Кръстовден.

Коледа обаче започва да се превръща все повече в светски празник. Освен с раждането на Христос, празникът се свързва с размяната на подаръци и Дядо Коледа. Коледната празнична обредност се запазва и до днес в българските домове, макар и видоизменена.

Народните обичаи на Коледа

В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и други.

Сутринта всички от семейството празнично облечени отиват на църква, където има празнична рожденска служба.

На Коледа семействата взаимно си гостуват и обикновено тогава се коли прасето, хората почиват, обикалят приятели и роднини и сядат на трапезата за здраве. Според българските народни вярвания още от Бъдни вечер всички в семейството бдят около огъня, тъй като той се смята за магически. На някои места, когато той започне да догаря, се извеждат момчетата навън и около огнището остават само момичетата, за да се раждат само женски животни.

На трапезата на коледа присъстват обрeдна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки. Трапезата на Коледа не се вдига цял ден.

На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат повече плод. На някои места стопанинът или малко момче се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява - "Недей, от догодина ще родят". По този начин се е вярвало, че дръвчетата се плашат и наистина започват да раждат от следващата година.

Коледа показва каква ще е цялата година

Самият Коледен ден показва какво ще бъде времето през годината. Народът казва: "Топла Коледа - нездрава година" и затова се надява на дълбок сняг и ясни студени дни. Вярва се, че ако има скреж по дърветата, през цялата година ще има изобилие.

Хората гадаят каква ще е следващата година и по това Коледа в кой ден от седмицата се пада. Ако Коледа е в понеделник, се смята, че зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни, есента ще е суха, гроздето и виното няма да са много добри. Най-сполучлива ще е годината за властници и управници. Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта - дъждовна, есента ще е суха, а пшеницата и плодовете няма да са много добри. Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта - суха, ще има грозде и вино в изобилие.

Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото - ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят, а плодовете и маслото ще са много. Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, през лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето - в изобилие. Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг, пролетта ще е ветровита, а лятото - с дъжд. Могат да се очакват природни стихии и бедствия - пожари, земетръси. Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото - сухо, а есента - ветровита.

Коледа се празнува три дни. На първия ден - 25 декември, всички с имената Христо и Христина честват именния си ден. На третия ден (27 декември), който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.

Според народното вярване, дните от 25 декември до 7 януари се наричат "мръсни", "погани". През това време се смята, че вилнеят различни нечисти сили и навън не се излиза, докато не пропеят първи петли. Жените не перат, не тъкат, не предат. Народът нарича тези дни още и "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен.

Народът смята, че през тези дни идват мъртвите и могат да вземат някой от семейството. През тези „мръсни" дни е забранено сключването на брак, защото заченатото в тези дни дете ще се роди пияница, побойник и нехранимайко. В някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.
-----------------------------------
news.bpost.bg

Пуснато на: Нед Дек 21, 2008 2:32 pm Заглавие :

Стефанов ден - 27 декември

Това е третия ден на Коледа и последния празник в годината, за който хората казват, че "затваря кръга".

Семействата се събират на обща трапеза с местни ястия; пеят песни и се веселят. Някои райони на България младите семейства отиват на гости на своите кумове, кръстници и родители.

На други места от този ден започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден.

Строго се спазват забраните характерни за Мръсните дни.

Църковен празник: почита се паметта на Св.Стефан - първия християнски мъченик и първи (архидякон) служител в Йерусалимската църква.

Пуснато на: Нед Дек 21, 2008 2:35 pm Заглавие :

Стефанов ден - третият ден на Коледа.

Денят се посреща тържествено от всички. Семействата се събират на обща трапеза с месни ястия, пеят и се веселят. В някои краища на България на Стефановден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Другаде започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден.

Строго се спазват забраните за Мръсните дни (Мръсници, Караконджови дни, Погани дни, Пепелни дни, Некръстени дни). Според народния празничен календар дните от Коледа до Йорданов ден, когато според народното вярване, се явяват караконджоли и други демонични сили, които се мъчат да напакостят на хората.

За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да не се излиза навън нощно време (след залез слънце до първи петли), защото именно тогава бродят злите сили. Седенки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.

Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена (осветена). Когато трябва да окъпят малко дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват или обличат ризка, за да не се превърне в караконджол. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване.

Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в югоизточните райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалзват сред селото голям огън, който поддържат три дни и три нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъна, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък.

От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган-пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и демоните. Като предпазно средство се използват чесънът, който се носи зашит в дрехите. С прогонването на злите сили, които бродят през мръсните дни се свързват и обредните действия, изпълнявани от новогодишните ергенски дружини в Западна България.

На 27 декември православната църква почита паметта на свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община-църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а св.Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове.

Може да се каже, че това е била първата реална христянска общнина, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили св.Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
--------------------------------------------
Източник:Календарни празници и обичаи на българите

Пуснато на: Нед Дек 21, 2008 2:50 pm Заглавие :

Честваме св. Стефан

Паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан се чества на 27 декември.

След убиването на свети архидякон Стефан с камъни от иудеите неговото честно тяло лежало без погребение едно денонощие и един ден: то било хвърлено, за да бъде изядено от кучетата, зверовете и птиците; но нищо не се докоснало до него, защото Господ го пазел.

На втората нощ прочутият иерусалимски законоучител Гамалиил, споменат в книгата „Деяния на светите апостоли” (5:34-42), който започнал да клони към Христовата вяра и станал таен приятел на светите апостоли, изпратил благоговейни мъже да вземат незабелязано тялото на първомъченика; отнесъл го в своето село, наречено Кафаргамала, по името на своя собственик, т.е. „селото на Гамалиил”; то се намирало на двадесет поприща от Иерусалим. Тук Гамалиил извършил честно погребение на тялото на свети Стефан, полагайки го в пещера в своя нов гроб.

След това Никодим, „началник иудейски”, който бил ходил при Иисуса Христа нощем (Иоан 3:1-21), се преставил, плачейки на гроба на свети Стефан. Погребал го същият Гамалиил, близо до гроба на първомъченика.

След това и Гамалиил, като приел свето кръщение заедно със своя син Авив и поживял богоугодно в християнско благочестие, починал; и двамата били погребани в същата пещера, близо до гробовете на Стефан и Никодим.

След много години, когато мъчителите, които дълго време гонели Църквата Божия, умрели, и с обръщането на св. Константин Велики настъпили дните на християнските царе - дни на църковен мир и навсякъде сияещо благочестие, тогава по Божие откровение били намерени честните мощи на светия първомъченик Стефан и на погребаните с него богоугодни мъже: Никодим, Гамалиил и Авив (това се случило в началото на V век).

Те били намерени от презвитера на споменатото село - Лукиан, който имал следното видение. Една нощ, в четвъртък срещу петък, в третия час на Лукиан в сънно видение се явил един светолепен старец, висок на ръст, украсен с бели коси и дълга брада, облечен в бяла дреха, украсена със златни кръстове; в ръката си старецът държал златен жезъл. Като побутнал презвитера с него, той три пъти го извикал по име:
- Лукиане! Лукиане! Лукиане!

След това заговорил:
- Иди в Иерусалим и кажи на светия архиепископ Иоан: „Докога ще бъдем затворени, защо не ни отваряш? Защото в дните на твоето светителство трябва да бъдем открити; не се бави, а отвори нашия гроб, където пренебрегнати лежат нашите мощи, мокрени от дъжда и тъпкани от нозете на неверните. Аз се грижа не толкова за себе си, колкото за лежащите с мене светии, достойни за велика чест; отвори посочените ти мощи, за да отвори Бог вратите на Своето милосърдие към света, постигнат от много беди.

Презвитер Лукиан, изпълнен с ужас, попитал явилия му се мъж:
- Кой си ти, господине? И кого имаш предвид под намиращите се с тебе?
- Аз - отговорил явилият се - съм Гамалиил, възпитател и учител на апостол Павел (вж. Деян. 22:3), а с мене почива господин Стефан архидякон, убит с камъни от иудеите и иерусалимските първосвещеници за Христовата вяра: аз взех през нощта тялото му, хвърлено на кучетата, зверовете и птиците, донесох го в това село и го положих в моята пещера в приготвения за мене гроб, желаейки да споделя с него еднаква участ във възкресението и Господнята благодат.

А в другия гроб, в същата пещера, е погребан господин Никодим, научен на светата вяра от Самия Христа Господа и (след възнесението Господне) приел свето кръщение от апостолите; иудеите, узнавайки за вярата му в Христа и кръщението, се изпълниха с гняв и искаха да го убият, както и Стефан; но не го направиха от уважение към мен, тъй като Никодим е мой родственик; иудеите му отнеха началството и присъединиха именията му към църковните; след това, като го проклеха, го изгониха от града с безчестие и хули; тогава го взех в моето село и го хранех до смъртта му; когато той умря, го погребах близо до мощите на първомъченик Стефан.

Там, в третия гроб, изкопан в пещерната стена, погребах любимия си син Авив, починал на двадесетгодишна възраст, който заедно с мене прие свето кръщение от Христовите апостоли; умирайки, аз завещах да положат и моето тяло с тях.
- Къде да ви търсим? - попитал презвитерът.
- Търсете ни - отговорил Гамалиил - преди селото, откъм южната страна, на нивата Делагаври (тоест нивата на Божиите мъже).

Като станал от сън, презвитерът въздал хвала на Бога и се помолил така:
- Господи Иисусе Христе! Ако това видение е от Тебе, а не е бесовска прелест, заповядай му да се повтори три пъти.

И Лукиан започнал да пости, ядейки само сух хляб, до следващия петък, като прекарвал в молитва и не откривал видението на никого.

В третия час през нощта на другия петък Гамалиил отново се явил на презвитер Лукиан, както и първия път.
- Защо - попитал той - пренебрегна моята заповед да отидеш и да предадеш на архиепископ Иоан всичко, което ти е казано?
- Прости ми, господарю мой - отговорил презвитерът, - но аз се боях веднага след първото видение да отида и да му възвестя, опасявайки се да не се окаже лъжа; затова и молех Господа - да те изпрати при мене втори и трети път, за да се уверя в истината.

А Гамалиил, простирайки ръка, казал:
- Мир на тебе, презвитере, почивай!

И като че се скрил от погледа на свещеника. После отново се обърнал към него и казал:
- Лукиане! Ти мислиш как да намериш и разпознаеш мощите на всеки от нас; ето, виж и разбери това, което ще ти покажа.

Като казал това, той донесъл на презвитера четири кошници; три от тях били златни на вид, а четвъртата сребърна. Една от златните кошници била пълна с червени цветя, втората и третата - с бели, а четвъртата, сребърната - с благовонен шафран. Първата златна кошница, с червените цветя, Гамалиил поставил от дясната страна на презвитера на изток, другата златна, с белите цветя, поставил на северната страна, а третата и четвъртата кошница поставил една до друга на западната страна, срещу първата, намираща се на източната.

- Какво значи това, господине? - попитал презвитерът Гамалиил, който му показал кошниците.
Той отговорил:
- Това са нашите гробници, в които почиваме: така първата златна кошница с червени цветя, поставена на изток, е гробът на свети Стефан, обагрил се с мъченическа кръв за Христа; другата златна кошница с бели цветя, стояща на север, е гробът на господин Никодим; третата златна кошница, също с бели цветя, стояща на запад, е моят гроб, а четвъртата, сребърната кошница, е гробът на моя син Авив, който беше чист от греха по тяло и душа още от утробата на майка си и завърши живота си в непорочно девство.
След тези думи Гамалиил станал невидим, както и кошниците.

След това видение презвитерът принесъл благодарение на Бога и усилил поста и молитвата си до третия петък, очаквайки да се удостои с видение трети път. И отново, в нощта на третия петък, същият честен и светолепен Гамалиил застанал пред презвитера и казал заплашително:
- Защо досега не си се погрижил да отидеш при архиепископа и да му откриеш това, което ти бе явено и казано? Нима не виждаш каква суша и скръб има по земята? А ти нехаеш. Нима в пустинята няма свети мъже, по-добри от тебе по живот, достойни за това откровение? Но ние, отминавайки ги, искаме да бъдем открити чрез тебе. И така, стани, иди и кажи на архиепископа да отвори мястото, където почиваме, и да построи тук храм, та по нашите молитви Господ да се умилостиви към Своите люде.

Презвитерът, като станал и благодарил на Бога, бързо се отправил към Иерусалим, където съобщил на архиепископ Иоан за трикратно явилото му се видение и заповед.

Презвитерът, като се върнал в селото си, събрал благоговейни мъже и тръгнал с тях към нивата Делагаври. Сред тази нива имало хълм; мислейки, че там почиват мощите на светците, той искал да копае, но най-напред посветил цялата нощ на молитва на този хълм. Същата нощ свети Гамалиил се явил на един от живеещите в близост до тези места монах Нугетий, казвайки:
- Иди и кажи на презвитер Лукиан да не си прави труда да разкопава този хълм, защото ние не сме положени там; но да ни търси при гората, откъм южната страна, там сме погребани; на този хълм ни положиха, когато ни носеха за погребение, и тук, по древния обичай, ни оплакваха, за свидетелство на този плач над нас е насипан и хълмът.

Като станал, монахът отишъл, където му било посочено, и на споменатия хълм намерил презвитер Лукиан заедно с много мъже; те били започнали да копаят. Тогава монахът разказал на Лукиан за това, което видял и чул. Презвитерът прославил Бога, показал и друг свидетел на откровението. И тръгнали към гората, близо до която намерили камък с еврейския надпис Хелиил, т.е. Божии раби; като разкопали около камъка и го преместили от мястото му, те намерили тесния вход към пещерата.

Като влезли в пещерата със свещ, видели вградените в стените гробове и в тях - мощите на светците. Входът към пещерата бил от южната страна; така че от дясната страна на изток се намирал гробът на свети Стефан, срещу входа, на север - гробът на снети Никодим, на западната страна срещу свети Стефан почивали свети Гамалиил и неговият син, както било посочено на презвитера във видението с кошниците. Презвитерът веднага съобщил на Иерусалимския епископ Иоан за намирането на мощите (това се случило през 415 г.).

Архиепископът взел двама от случилите се там епископи, Елевтерий Севастийски и Елевтерий Иерихонски, и побързал към мястото на намирането на мощите; като разширили входа на пещерата, те влезли вътре. Когато отворили гроба на светия първомъченик, в този миг земята се разтърсила и хора, достойни по живот, чули от небето ангелски гласове да пеят: „слава във висините Богу, и на земята мир!”. От мощите на светеца излизало такова благоухание, каквото никой от хората дотогава не бил усещал; то се разнасяло на десет поприща из въздуха и на всички присъстващи се струвало, че се намират в рая.

Много народ дошъл с архиепископа от Иерусалим и околните села; сред тях имало много болни и страдащи от различни недъзи - слепи, сакати, измъчвани от вътрешни недъзи и бесове, покрити с циреи и язви; всички те получили изцеление. Броят на изцелените достигнал до седемдесет и трима души. И така, като взели мощите на четиримата Божии угодници, ги изнесли на хълма с пеене на псалми и други свещени химни; хората се докосвали до тях, целувайки ги с благоговение.

Скоро архиепископът построил на този хълм църква в чест на намирането на светците и положил в нея мощите на Никодим, Гамалиил и Авив, а мощите на свети Стефан тържествено пренесъл в Иерусалим и ги положил в църквата, намираща се на светия Сион.

В ония времена един благороден мъж, сенаторът Александър, заедно с жена си Иулиания дошъл от Цариград на поклонение по светите места в Иерусалим; като видял чудесата, ставащи на гроба на светия първомъченик Стефан, Александър построил в града каменна църква на негово име и усърдно молел архиерея да пренесе в нея мощите на свети Стефан; архиереят, убеден от усърдната му молба, изпълнил желанието му. След време Александър заболял смъртоносно в Иерусалим и завещал с клетва на жена си: да направи ковчег, подобен на ковчега на първомъченика, и да го положат в него до мощите на свети Стефан. Като завещал това, той починал.

Жената изпълнила предсмъртната воля на мъжа си: направила ковчег, подобен на този на свети Стефан, и погребала мъжа си тържествено до самия ковчег на първомъченика. Тя живеела в Иерусалим близо до споменатата църква, не желаейки да се разделя с починалия си мъж: вярвала, че той е жив за Бога.

Тъй като жената на Александър била още млада, красива и освен това богата, много от знатните мъже я уговаряли да се омъжи повторно. Но тя, бидейки целомъдрена жена, не искала да встъпи във втори брак; а твърдо решила да запази верността към първия си мъж, надявайки се при възкресението да сподели с него една и съща участ, приготвена за праведниците.

Когато един от знатните началници много й досаждал, желаейки да встъпи в брак с нея, Иулиания, желаейки да се избави от него, намислила следното: да вземе тялото на мъжа си и да се върне в родината си, въпреки че от деня на преставянето му били изминали осем години.

Тя помолила архиепископа да не й забранява да вземе тялото на мъжа си, но архиепископът не се съгласявал; тогава Иулиания написала писмо до баща си в Цариград, молейки го да изходатайства от царя такава заповед, чрез която би могла безпрепятствено да вземе тялото на мъжа си и да дойде в Цариград. В скоро време дошло желаното разрешение, което тя показала на архиепископа.

Като видял писмото от царя, архиепископът вече не можел да се противи и благословил да бъде по молбата на Иулиания. А тя, отваряйки с благословение мястото в земята, където били положени двата ковчега, на светия първомъченик Стефан и на мъжа й Александър, взела ковчега с мощите на светеца вместо ковчега на мъжа си; така постъпила Иулиания сякаш по погрешка, а в действителност по Божия воля и по желанието на първомъченика. Като сложила ковчега на колесница, запрегната с мулета, Иулиания тръгнала на път.

Като стигнали крайморския град Аскалон, намерили кораб, тръгващ за Цариград; като платили на собственика му дължимата сума, те се качили на кораба с мощите на светеца и тръгнали на път. Когато корабът се намирал в морето, се надигнала страшна буря, така че корабът се наклонил; всички се изплашили, виждайки надигащите се огромни вълни; но на мореплавателите видимо се явил светият първомъченик Стефан и казал:
- Аз съм с вас - не бойте се!

Като казал това, той станал невидим, на часа успокоил морето и цялото плаване по-нататък преминало благополучно; над мощите на светеца се явила светлина, от ковчега излизало силно благоухание, във въздуха се чувало ангелско пеене. Когато пристигнали в Халкидон, решили да прекарат тук пет дни. Жителите на града научили за мощите на свети Стефан и се устремили към кораба, донасяйки със себе си и болните; всички болни, намиращи се в града, получили изцеление, благодарение на идването на първомъченика; изгонвали се и бесове.

Като отплувал от Халкидон, корабът благополучно достигнал Цариград. Благочестивата Иулиания отишла при баща си и подробно му разказала всичко за мощите на свети архидякон Стефан. След това заедно с баща си отишли при царя и патриарха и им разказали същото; и всички се изпълнили с голяма радост. Патриархът с клира и с целия народ отишъл на пристанището да посрещне мощите на първомъченика (това се случило около 428 г., при управлението на император Теодосий ІІ). Като изнесли ковчега от кораба, го поставили на царска колесница и го понесли с псалмопения, искайки да го внесат в двореца на царя, както той бил заповядал.

Невъзможно е да се каже колко изцеления и чудеса се извършили тогава от светите мощи; с една дума всички, от каквито и болести и недъзи да страдали, получили изцеление. Когато тържественото шествие стигнало до „Константиновите бани”, мулетата, теглещи царската колесница с мощите, спрели; и колкото и да ги биели слугите, заставяйки ги да вървят по-нататък, те не могли да се помръднат от мястото си. Тогава едно от мулетата, придобивайки, по Божия заповед, дар слово (подобно на магарето на Валаам – вж. Числа 22:21-35), казало:
- Защо ни биете напразно? На това място светият първомъченик Стефан благоволи да бъде положен.

Като чули това, всички присъстващи били обзети от силно удивление и ужас и прославили Бога. Царят веднага заповядал да започне строеж на каменна църква; и в скоро време била построена прекрасна църква в името на свети първомъченик и архидякон Стефан; в нея положили и неговите честни мощи, за слава и хвала на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, прославян заедно с Отца и Светия Дух, на Него и ние, грешните, отдаваме чест и слава, поклонение и благодарение, сега и винаги и във вечни векове. Амин.
-------------------------------------------------------------------
bgnewsroom.com

Пуснато на: Пет Яну 02, 2009 6:25 pm Заглавие :

Днес се почита св. Силвестър

Вторият ден на Сурваки е свързан с обичая да се чистят оборите. Този ден е известен още като Волски празник. Денят е посветен на добитъка – коне, магарета, волове, биволи.

През нощта мъжете, които са ходили да коледуват се разделят на групи от по няколко души и обикалят всички домове, в които има едър рогат добитък и почистват тора от оборите. Стопаните предварително са оставили в обора “подкуп” – торба, пълна с хляб, вино и печено месо.

След като момците са изринали обора, вземат торбата и си заминават без да се обадят на стопаните.

На следващият ден те обикалят същите тези домове, чиито обори са чистили предния ден, а там, където има мома ходят само несемейните момци. Празникът завършва с песни и хора на мегдана.

Днес църквата почита паметта на свети Силвестър. Името му се свързва с интересно предание. Магьосникът Замврий умъртвява вол, като му прошепва името на някакъв бог.

Свети Силвестър се разгневил от постъпката на магьосника и уповавайки се на вярата си успял да съживи вола и затова сe счита за покровител на животните и най-вече на воловете.

Днес празнуват всички, които носят името Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия, Серафим, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.

Пуснато на: Пет Яну 02, 2009 6:34 pm Заглавие :

Вторият ден на януари се нарича Силвестъров ден.

Днес именници са всички, които носят имената: Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия, Серафим, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.

Свети Силвестър се родил в Рим. Той бил възпитан в светата вяра и се учил при презвитера Квирин, както на науки, така и на добра нравственост. Като достигнал пълнолетие, той станал голям страннолюбец и от любов към Бога и ближните въвеждал в дома си странници, умивал нозете им, нагостявал ги, доставяйки им пълно успокоение.

Православната вяра свързва името на св. Силвестър с едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог.

Разбирайки за това нечeстиво деяние, св. Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното.

Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, св. Силвестър му връща живота. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете.

Силвестри (наричан още Карамановден, Волски празник, Риначовден) е вторият ден на Сурваки, посветен на впрегнатия добитък -волове, биволи, коне, магарета. Този празник има определено очистителен характер - свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите.

През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват, организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори.

Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино, и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома.

Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

Пуснато на: Пет Яну 02, 2009 7:01 pm Заглавие :

Богоявление/Йорданов ден - 6 януари

Именници: Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Празникът е известен още и под имената Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. МРЪСНИ ДНИ.

В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета КАДЕНА ВЕЧЕРЯ. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората кадена вечер.

Орехите от НОВА ГОДИНА се разчупват и по тях се гадае за бъдещето.

С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ''небето се отваря'' и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата.

След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

На Йордановден се извършват редица обреди с кръстена вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят.

Всеки измива лицето и ръцете си ''за здраве''. Наименованието на празника в Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпват само младоженците (до 1г. след сватбата) и момченцата до еднагодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден.

Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси. В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа ''ха-а-с-с-а'', с който придружават повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан.

В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на свадбите до Великденските заговезни.

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.

Оттук и названието на празника ¬ Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек.

След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III в.). В IV в. празникът се пренася на Запад.

С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ''небето се отваря'' и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата.

След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

Наименованието на празника в Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпват само младоженците (до 1г. след сватбата) и момченцата до еднагодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси.

В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа ''ха-а-с-с-а'', с който придружават повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските.

От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на свадбите до Великденските заговезни.

Пуснато на: Пет Яну 02, 2009 8:58 pm Заглавие :

Иванов ден - 7 януари

Именници: Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна (от еврейски "Йоан" - божа благодат).

Обредна трапеза: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле

Народен празник, част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера.

Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. В Югозападна Бъбгария къпят младоженките и малките момиченца до 1 г.

Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден вода.

Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици".

Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния.

Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя:

"Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!"

Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.

В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино.

В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато.

Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини.

В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи и пр. мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

На 7 януари българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. Празникът е известен още като Ивановден. Йоан Кръстител е наричан и “Предтеча” тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане.

Неговата проповед за покаяние и кръщение, за очистване от греховете като подготовка на юдеите за идването на Христос му отрежда изключително място сред евангелистите. Борец за висок морал и правда, Йоан осъдил владетеля на Галилея - Ирод Антипа. По-късно е обезглавен по негово нареждане.
-------------------------------------------------------------------
plovdivcityguide.com

Пуснато на: Пет Яну 02, 2009 9:07 pm Заглавие :

Бабин ден - 8 януари

Празник, посветен на бабите-акушерки, родилките и здравето на децата.

Съдържа 3 основни обредни елемента: къпане на малките деца от бабата, което се съпровожда с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета (обичаите имат магико-продуциращ смисъл за здраве); угощение на младите булки в дома на бабата.

Участват всички млади жени, на които бабата е бабувала през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино.

Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.

Празникът завършва с влечугане (къпане) на бабата. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване.

Всички са накичени с върви с червени чушки и къдели вълна. Пеят песни с еротични мотиви, играят. На празника не се допускат мъже.

По пътя до чешмата на срещнатите мъже се подхвърлят закачки. При водата окъпват бабата и я връщат на ръце в дома.

Известна е легенда, според която египетският цар (по времето, когато евреите са в египетски плен) заповядва на бабите-акушерки да убиват всяко новородено еврейско момче.

Но бабите не го правели, защото се страхували от Бога. Поради това той ги дарява с добро.
------------------------------------------------
plovdivcityguide.com

Пуснато на: Пет Яну 02, 2009 9:20 pm Заглавие :

Бабин ден

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят".

Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.

Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата.

Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната.

Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки.

Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош.

Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата.

Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува й се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.

Известна легенда, според която египетският цар (по времето когато евреите са в египетски плен) заповядва на бабите акушерки да убиват всяко новородено еврейско момче. Но бабите не го правели, защото се страхували от бога. Поради това той ги дарява с добро.

Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит. "Къща без деца огън да я гори", казва поговорката, а друга допълва "Кое е по-голямо от царя? Детето".

За да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота.

Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето.

Всичко, което поиска бременната трябва да й бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната трябва да се пази и от уплах.

За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него.

Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден.

От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
----------------------------------------
wikipedia.org

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 12:05 pm Заглавие :

"Да,ама не!"

"Йоан" идва от "ΙΩΑΝΝΗΣ" .Официалната наука днес смята,че името "изпростява" до "Иван".Но "и най-умният си е малко прост",та и тоя случай имаме такова заключение от невежеството на ведците.Защо ли?Ами защото първо двете имена са се ползвали заедно (вж "Йоан-Асен" и "Иван-Асен"), и освен тая сегашна версия има и друга,не по-малко състоятелна-"Иван,-а" произхождат от "Ива-козя,планинска върба" от кръстословиците

"Ивайло" идва от "IΩB+HЛЪ",т.е.
"Ивайло" не произлиза от"IΩΑΝΝΗΣ",а от "IΩBЪ+HЛЪ". Ho кога е Йоводен аз поне не знам,затова Ивайло и Ивайла празнуват ИД на ден за хора.които нямат такъв
...някъде лятото беше,но сега не си спомням датата

"Яна",пък,e друга тема,свързана с Янкул и Никул-българските съответствия на Юпитер и Сатурн,но за това друг път
Wink

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 12:59 pm Заглавие :

Хм! Е, и ... к,во с,я?! Sad

Решил си да промениш изкилиферчените "български" традиционни празници ли?! Razz

Мииии ... ти знаеш ли колко много време ис изгубих докато накича в тая тема тук всичките тези празници?! Cool

Я ела да се разберем ние двамата тук, в къщи!!! Evil or Very Mad

--------------------------------------------
Опорочихме празниците!!!

Как не те е срам?!