Що е все пак това - нирвана

Нирвана

Нирвана е санскритска дума (на пали ниббана), означаваща буквално угасване, затихване. В будизма става термин, с който се обозначава целта на религиозните усилия.

Интерпретира се като свръхсъзнателно състояние, което поради това не се дефинира, т. е. не може да се изрази в дискурсивния език. Описателни характеристики я представят като окончателно угасване на всички желания и страсти, на формите на съзнанието и самосъзнанието, възможно чрез пълно просветление. Представя се като един вид "смърт" на "аза", "смърт без страх" (Ф. Шчербатской).

В метафорично сравнение в нирвана човекът "угасва" така както пламъкът на светилника "изчезва" след като изгори поддържащото го масло, по-скоро не изчезва, а вече не се вижда в обозримото пространство.

Нирвана е висше състояние на човешкия дух, постигнато с волевите усилия на самия човек; човекът единствен е в състояние да се "потопи" в безкрайното и да достигне до свръхсъзнателно състояние.

Съзнанието и самосъзнанието привързват към формите на съществуващото, а потокът на биването и страданието са за будиста едно и също нещо. Ето защо въпросът е не в това човек да се устреми към нова битийност, напр. към блажено съществуване, което будистът вижда като свързано с форми, а в освобождаването изобщо от съществуване (и несъществуване).

Но нирвана очевидно не означава прекратяване изобщо на живота, тъй като за будистите Буда Шакямуни остава завинаги жив. Затова и нирвана не следва да се разбира като някаква "анихилация", нито пък будисткият култ – като "култ към небитието" (обичайно в западноевропейската му интерпретация).

Според Нагарджуна нирвана не е небитие, също както не е и битие, а е изчезването на представите за битие и небитие. Редица будистки мислители смятат, че става въпрос за преход в друга форма на битийност, за която наличният език, включително и философският, няма форми на изразяване.

За хинаянистите самсара е противоположна на нирвана и обособена от нея. За махаянистите, в обобщен вид казано, не може да има нищо противоположно на нирвана, затова самсара е тъждествена на нирвана, нирвана винаги присъства потенциално в самсара.

В хинаяна се различават нирвана "с остатък", или упадхишеша нирвана, и нирвана "без остатък", или анупадхишеша нирвана. Нирвана "с остатък" е условна нирвана, при която адептът, постигнал нирвана, остава в своето човешко тяло и не е окончателно освободен от петте скандхи.

Нирвана „без остатък“ е безусловна нирвана, при която и петте скандхи са отстранени, и тя е последна нирвана (прекратяване на съществуването в това човешко тяло, за профанното съзнание равнозначно на физическа смърт).

В махаяна освен тях се различават още вечна нирвана, или нирвана според собствената си природа (свабхава нирвана), която присъства винаги в самсарното битие, независимо от това дали адептът я е осъществил; и нирвана на необитаването – онзи, който е в такава нирвана, вече не обитава самсара, но и не е в пълен покой – такава е нирваната на буди и бодхисатви.

С понятието паринирвана се обозначава последна нирвана, прекратяване на съществуването във всичките му форми и прояви; в хинаяна най-често така се нарича окончателната нирвана на Шакямуни.
----------------------------------
religiology.org