ВИРТУАЛНИТЕ ИГРИ - ПОЛЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПСИХИКАТА

Игрите като поле за изследване на психиката

Зад тези герои стоят хора. Дали хората и героите си приличат?
http://www.dnevnik.bg/lib/showimg.php?filename=zx500_357660.jpg

Учените все повече обръщат внимание на ролевите игри, в които милиони хора заедно създават свят, отразяващ психиката на играчите. Дали подобен безплатен "психически реактор" не дава възможност за множество разнообразни изследвания?

World of Warcraft е пример за масова мултиплеър онлайн ролева игра (MMORG), която може да се превърне в плодотворно научно поле. Около 10 милиона човека командват своите герои, създавайки безчет ситуации. Играта създава някакви граници пред играчите, защото има правила, отвъд които не може да се мине, но въпреки това като цяло психиката на отделния индивид и групата може да се прояви. WoW е преди всичко психологическа игра.

Когато 10 милиона човека правят нещо, то това нещо е интересно и в него има някаква идея и привлекателност. Дали учените не трябва да се заинтригувани?

В WoW има играчи, които се изживяват като лоши момчета. Създават силни герои и после започват да тероризират слабите. Точно като в училищния двор. Каква психика стои зад подобно поведение? Защо тези хора постъпват така? Какво удоволствие им носи да убиват тепърва включващите се в играта? Дали в миналото такива не са късали крилата на мухите? Този въпрос започва да занимава учените и то във връзка с изучаването на тероризма. Леко повърхностен материал по темата в Wired.

През септември 2005 година Blizzard, компанията, която стои за WoW, добавя в играта неволно една заразна болест, наречена Corrupted Blood.

Виртуалната болест се разпространява като епидемия при близък контакт между играчи, животни и т.н. (много истинско) и води до отслабване на организма и дори смърт при по-слабите играчи (също много истинско). Получава се истинска епидемия, оставяща цели градове почти без обитатели*. Точно като бубонната чума през 19 век. На някои сървъри половината играчи са били болни. Blizzard опитва няколко пъти неуспешно да спре "инфекцията", получила се случайно (вижте статията в Wikipedia), чрез карантина. Както и в реалността този подход не помага и накрая Blizzard променя цялата идея на Сorrupted Blood. Този епизод показва, че светът на WoW трябва да е много привлекателно място, щом играчите не го напускат. Кой иска да живее в свят с чуми?

Интересно е, че Corrupted Blod не е трябвало да може да излезе от точно определено елитно ниво, където много силни играчи се бият с много голям злодей. Поради пропуск в кода на играта обаче някои играчи успяват да намерят начин да разпръснат заразата отвъд пределите на въпросното елитно ниво. Правят го напълно съзнателно, за да дразнят другите играчи. Нарочното заразяване е известно на лекарите явление, като има доста документирани случаи, когато хора заразяват напълно съзнателно други хора.

Епидемията има и обратен ефект: лечителите в играта доброволно са се стичали в области, където върлува "епидемията", за да лекуват. Точно както в истинският живот се е усещала паника, но и готовност за взаимопомощ.

Виртуалната епидемия отравя живота на милиони играчи. Вижте историята в BBC, например. И силно интригува учените-епидемолози. Трудно за вярване или не, ала можете да намерите научни статии за този случай и за игрите като средство за изучаване на механизмите на разпространение на епидемологична зараза в престижни списания като
Lancet Infectious Desease или Epidemology.

Темата се обсъжда дори и в Science**.

Засега сякаш учените не разбират в достатъчна степен, че MMORG игрите могат да се окажат безценен източник за изучаване на психическото здраве и състояние на хората. Защо някои постъпват като хулигани, а други помагат на напълно непознати? (Вижте историята на И. Борисов в друга игра - EVE Online.)
В WoW се среща и друго психологическо явление - мрънкача, който търси стари и затова силни и "заможни" играчи и ги моли да му подаряват ресурси, с които да се развива. Почти като малко ромско дете на софийска улица, само че доброволно - без стимули като глад, бой и т.н.

В масовите ролеви онлайн игри хората могат да бъдат това, което е трудно или невъзможно да бъдеш в "истинския живот" било герой, било злодей. Във виртуалната реалност сякаш може да се види какъв иска да бъде наистина един човек. Според един от разработчиците на играта хората играят, защото в истинския живот е много трудно да бъдеш герой.

Какво мислите вие?
------------------------------------
Ясен Пекунов
capital.bg

Пуснато на: Пон Апр 14, 2008 6:08 pm Заглавие :

Спомням си първия път когато започнах да играя тази игра ... Всичко изглеждаше много реално и ми беше интересно,защото е нетипична игра .Просто се потапяш в един вълшебен свят ... Аз лично винаги играя Маг Laughing

по-интересно е !

Трябва да отбележа обаче ,че убиването на по-слаб герой от твоя ,става само в пиратския сървър ... в оригиналния такова нещо няма,а има доста строги правила!

Играта е доста трудничка .... и има голяма вероятност да се пристрастиш към нея ,ако играеш по 7ем часа на ден ,в продължение на 2 седмици .... Има много такива случаи ,даже по новините бяха споменали ,че дете се самоубива веднага щом убиват героя му !

Някой хора казват ,че тази игра отнема живота ти ... и пак мога да дам много примери за това . Лично аз познавам хора,които спят в залите (буквално) и играят само WOW !

Аз не стигнах чак до там , но пък играта не спира да ме изненадва и забавлява ... ако искаш да загубиш 4ри часа от времето си и без да ги усетиш даже .... пускай WOW ,един чипс и гаси лампите ! Laughing

Пуснато на: Пон Апр 14, 2008 6:20 pm Заглавие :

Ето малко screen-ове от моя опит с играта ! Laughing

Лелеее звуча като геймър .... ужасТ! Laughing

Това е първата ми героиня ... бродих из горите Smile

))

Пуснато на: Пон Апр 14, 2008 6:34 pm Заглавие :

Ами точно така се започва и се стига до онзи момент, в който спираш да различаваш реалността, в която живееш от виртуалността, в която си попаднал и оставаш там в по-голямата част от времето си докато спреш да различаваш виртуалния свят от реалния и ... по някое време се озовеш в психатрията - в най-добрия случай!

Но и тя няма да ти помогне да се върнеш към един по-нормален живот (говоря по принцип, нямам предвид точно теб, не ме разбирай криво)... познавам много такива деца.

Пуснато на: Пон Апр 14, 2008 6:42 pm Заглавие :

Знам че е така и много добре разбирам какво искаш да кажеш и съм абсолютно съгласна с теб,за това и дадох примери по-горе!

Но на мен лично тази игра не ми повлия така.... просто си остана нещо ,с което мога да загубя много време ,това е!

Един от най-близките ми приятели например ,в момента в които пусне играта,той просто спира да вижда всичко около себе си... не чува,не приема ,не говори .... Съвсем сериозно!

Пуснато на: Пон Апр 14, 2008 6:48 pm Заглавие :

Защо "като"? Laughing

Шегувам се! Wink

Още преди да се появяви виртуалността, винаги са съществували игри и то ролеви. Децата от малки се учат и подготвят за живота чрез игрите, още тогава може да се прецени според ролите, които играят в такива игри за техния характер, наклонности и т.н., начина по който се вписват в "общността", по който биха се социализирали и т.н.

При възрастните ролевите игри се използват и с обучителна цел - например за разиграване на ситуация свързана с бизнес-проект, създаване на въображаема компания, развитието и управлението.

Когато животът не предпалага желаните житейски ситуации, за някои хора на помощ идват игрите - там могат да "осъществят мечтите си", да бъдат това, което искат, но в реалния живот нямат тази възможност, да "се изявят" като лидери или герои. Лошото е, когато се премине границата между реалност и виртуалност и започне да се живее виртуалния живот по-активно, а в другия се вегитира. При нормални условия игрите могат да послужат за забавление, временно "бягство" от реалността, но без да се губи връзката с нея.

Но по принцип действително такъв тип игри дават богат материал за социологически, психологически и пр. изследвания.

Пуснато на: Пон Апр 14, 2008 7:36 pm Заглавие :

Тази граница поне в 90% от играещите хора се преминава и те започват да се идентифицират с героите зад които се крият.

Така и започват повечето жестоки престъпления!

В тези игри не се почива и те не могат да служат за забавление в никакъв случай поради редица фактори, които за сега няма да изтъквам тук.

Те не могат да научат - особено децата, защото за възрастните вече е прекалено късно! - на нищо друго освен на "справедливо насилие" и т.н. "справделиви извращения".

Ако някои родители искат да научат децата си на нещо биха ги научили да четат и пишат (да речем на български! вместо на четерица) и да им предоставят достатъчно литература за четене, която вече наистина ще им помогне да се развиват в правилно направление.

Има толкова много книжки пълни с какви ли не приказки (говоря за малките деца), а за по-големите ( от 12 год. нагоре) пък има достатъчно друга литература, която може да им даде реални зннаия за света около тях и да ги научи как да живеят по-правилно вместо да се занимават да речем с кама-сутра ... или геймърски игрички.

Пуснато на: Нед Авг 17, 2008 10:50 am Заглавие :

"Лекарството е в дозата!" е казал един велик лечител преди повече от 2000г.
Ихрата е като всичко друго-може да лекува и да убива.

Не харесвам прекалено "черните игри",в kоито светът е ужасно място и трябва да си безпощаден,за да оцелееш.Това е едностранчиво мнение на болни мозъци,създаващи подобни игри.

Има,обаче,т.нар. "Стратегии",които понякога се базират на реални събития и те учат как да живееш... или поне са тест за ситуации в реалния живот.

Но....дозата е определящата!3а да не станат "тренировките за Живота'' по-важни от Живота
Wink

Пуснато на: Нед Авг 17, 2008 11:06 am Заглавие :

Хм! Ти от кои си обикновено?

Пуснато на: Нед Авг 17, 2008 12:11 pm Заглавие :

Като ученик забелязах,че почитателите на ЦСКА сме по-спокойни и уравновесени от тия на "Левски" (ултрасите не ги броя.Те не са фенове на спортта,а на скандала) .

Подобно разделение има и при игpите и в частност Стратегическите.Тук има "фенове'' на "Аge of Empires" и "Hiroes and magic".Хубавото е,че поне играчите не се бият в реалния живот,което не може да се каже за футболните запалянковци... Rolling Eyes

Т.е. темата е дълга,мнoгoпластова и лекарството е САМО ЕДНО - НИКОГА !!! не прекалявайте !

Пуснато на: Нед Авг 17, 2008 12:16 pm Заглавие :

Ето нещо и по въпроса за стратегиите: Laughing

СЪВЕЩАНИЕТО НА МИШКИТЕ

Един ден всички мишки се събрали на съвещание, за да решат как да се спасят от една непрестанно тормозеща ги котка.
Чули се и се обсъдили много мнения, обаче нито едно от тях не било прието. Накрая една млада мишка се провикнала сред множеството с друга идея. Тя предложила да закачат един звънец на врата на котката. Така от звука на звънчето мишките винаги щели да бъдат предупреждавани, когато котката наближи към тях и те щели да имат достатъчно време, за да избягат и да се спасят от нея...
В отговор на това предложение се чули аплаузи и одобрителни викове и то било единодушно прието.
В това време, седящият дотогава тихо и безмълвно в ъгъла най-възрастен мишок, се изправил бавно и казал:
- Много хитро предложение, нямам никакво съмнение, че ще е успешно. Обаче... Един въпрос ме човърка: Кой от нас ще отиде да закачи звънчето на врата на котката?!...

ПОУКАТА
Да създадеш добър план/стратегия е едно.
А да го осъществиш – съвсем друго...

от jenite.blogspot.com

Пуснато на: Нед Авг 17, 2008 7:09 pm Заглавие :

Предупреждението от Аудан беше да не се прекалява никога, нали така?! Cool