Причинно-следствените връзки в комуникацията между хората

В комуникацията между хората, всяка ПРИЧИНА е СЛЕДСТВИЕ и всяко СЛЕДСТВИЕ ПРИЧИНА, която оказва влияние, ОБРАТНО ВЪРХУ СЛЕДСТВИЕТО!

Един класически експеримент

В класическия експеримент на психолога Аш /1955/ седем подопитни лица стоят в полукръг пред масата на експериментатора.

Тяхната задача се състои в посочването коя от три паралелни линии, начертани на едно табло, е еднаква по размер с една отделно начертана линия на второ табло.

Според думите на Аш:
"Експериментът започва съвсем нормално. Подопитните лица отговарят последователно според подреждането и в първия рунд всички посочват една и съща черта.
След това им се представя втора двойка табла и отново групата отговаря единодушно.
Участниците очакват и се подготвят, експериментът да продължи все така скучно.
При третия опит се стига до неочаквано разстройство.
Един от участниците, избира линия в противоречие с избора на другите подопитни лица.
Той изглежда учуден, даже объркан от това различие в мненията.

При следващата смяна на таблата, той отново е на по-различно мнение, докато избора на другите остава единодушен. Дисидентът става все по-объркан и колеблив, тъй като различието в неговото мнение и това на другите двама се запазва и в следващите стъпки на експеримента.

Дисидентът започва да бави отговора си, говори тихо или преминава към насилствен нервен смях.

Обяснението на впечатляващото му поведение, се дължи на факта, че другите участници са инструктирани, още преди началото на експеримента, от третия рунд нататък, единодушно да дават грешен отговор.

Дисидентът, който е единственото истинско подопитно лице, се намира в странното положение, пет души преди него и един човек след него,
без никакво колебание да дават отговор, който, като че ли се разбира от само себе си, и този отговор е във напълно противоречие с неговите собствени възприятия.

Пред него стоят отворени две възможности:
или да се довери на сетивата си и така да влезе в конфликт с групата или да избегне тази обществена стигма, при което обаче трябва да престане да се доверява на сетивата си и на собствената си "смисленост".

Аш посочва, че при тези обстоятелства 36,8 % от подопит-ните лица,
се присъединяват към мнението на групата, но това е придружено с интензивни чувства на силни усещане за илюзия, деперсонализация и страх.

Не е доказано, но е и напълно вероятно, при някое подопитно лице да се стигне до шизофренен епизод .
При това трябва да имаме предвид, че става дума за клинически нормални хора.
Къде тогава е патологията?

В тяхната душа, в отговорите на другите, в подредбата на експеримента?
Навсякъде и поради това дословно никъде.

Отношенията имат характер на Гещалт

Друго свойство на отношенията, неизбежно произлиза от вече казаното.
Отношенията имат характер на гещталт, т.е. те са нещо повече и по-различно от простата сума на елементите, които внасят партньорите в отношенията.

Извън психиатрията този феномен е познат отдавна.

Специалистите в областта на клетъчните изследвания, ендокринологията, молекулярната биология, неврологията и много други дисциплини знаят, че интеракцията даже и на най-простите съставни части на органичния свят, води до феномени с невероятна сложност .

Феномени, които не допускат никаква редукция /свеждане на нещо сложно в по-просто /до отделните съставни части.

Ако обаче, някой се опита да направи това ужасно опростяване, то на съответните съставни части се налага да се приписват свойства, каквито те не притежават и всичко завършва с научно безмислие.

Тук следователно класическото редукционистично мислене за причините, отказва да отнесе феномените към техните причини.

Този отрезвяваш, факт, бавно започва да прониква в психиатрията, психологията и психотерапията.

Да ритнеш камък, съвсем не е като да ритнеш куче!

Това измества гледната точка на възприемане на индивида като психично болен.
От височината на системния подход, това, което се е считало за определена душевна болест /психична болест/, в категориите на новата картина за света, се оказва резултат на сложни интеракционни модели между хора, един от многото възможни резултати на кръговата причинност на всяко отношение, която веднъж създадена,
именно поради своята кръговост няма начална или крайна точка.

При нея всяка причина е следствие и всяко следствие - причина.

Точно тук понятието размяна на информация, т. е. комуникация, става незаменимо.

Има съществена разлика от разглеждането индивида изолирано от неговото обкръжение /което е невъзможна ситуация, никой не живее в пълна изолация/ и това да бъде изследван като взаимодействащ си организъм със заобикалящата го среда.

Тя проличава много добре в светлината в светлината на следната аналогия (Bateson, 1960).

Ако кракът на вървящ човек удари камъче, енергията се пренася от крака към камъка, като последният ще бъде изместен и в крайна сметка отново ще намери покой в позиция, напълно детерминирана от такива фактори като количество пренесена енергия, форма и тегло на камъчето и природа на повърхността, върху която се търкаля.

Ако, от друга страна, човекът ритне куче вместо камъче, животното може да скочи и да го ухапе. В този случай отношението между удара и ухапването е от много различен ред. Очевидно е, че кучето извлича енергията за реакцията си от собствения си метаболизъм, а не от ритника.

Следователно това, което се пренася, не е енергия, а информация.

С други думи, ритникът е къс поведение, което съобщава нещо на кучето и на тази комуникация то реагира с друг къс комуникация/поведение/.

pinchoftaste.blogspot.com

Пуснато на: Вто Авг 12, 2008 10:13 am Заглавие :

Т.е. има метаболизъм, има и енергия за реакция. Няма метаболизъм, няма и собствена енергия, следователно реакция?

Пуснато на: Вто Авг 12, 2008 10:38 am Заглавие :

На мен ми звучи недовършено като идея в частта с примера с камъчето и кучето - опростено и недовършено... Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Авг 12, 2008 12:57 pm Заглавие :

И тъй като става въпрос за психология (моя слабост и лична драма, защото изпитвам силно влечение към всичко, свързано с разкриването и обяснението на човешката психика, а това, което уча и което се предполага, че ще работя по-късно е доста далеч от всичко това), реших да се поразровя малко. Все пак, щом са цитирали името на г-н Бейтсън заедно с примера му, едва ли той е просто някой си, който не знае какво пише. И се оказах права. Оказа се, че примерът с кучето и камъка е изваден от контекста и недообяснен, което го кара да изглежда опростено и недовършено - както казваш ти, Кати.

Та чичко Гугъл ми разказа, че идеите на Бейтсън в областта на антропологията, психиатрията, теорията на еволюцията и епистемологията били силно повлияни от идеите, които поставили основите на теорията на системите, комуникационната теория, информационната теория и кибернетиката.

Холистичната идея, за която става въпрос в статията, се заражда в рамките на теорията на системите, която пък води началото си от биологията. Става въпрос за това, че поведението на живите организми и свързаните с тях феномени могат да бъдат най-добре разбрани ако се разглеждат като едно цяло, а не като сбор от части. Поради тази причина се приема за най-удачно да се говори за "системи", когато става въпрос за биологични цялости, пък били те и животински или растителни, клетки, органи или организми (идеята е изказана някъде през 20тте години от Bertalanffy). В този смисъл системата е по-скоро модел на организация, отколкото едно нещо материално и нейното съществуване и същност изхождат по-скоро от природата на нейната организация отколкото от природата на нейните части. И като такава, тя се състои от един динамичен поток на взаимодействия, които не могат сами по себе си да бъдат претегляни или измервани. Моделът на цялото е не-сумарен и не може да бъде редуциран до частите му, което пък значи, че всяка систела, бидейки модел на организация, се променя във всеки един момент, когато се прибави или извади нещо от нея, или се повлияе на компонентите и по какъвто и да е било начин.

Т.е. системата "аз-ритам-камък" е различна от системата "аз-ритам-куче", въпреки че и в двата случая се раздават ритници.

Значи до тук имаме системи, в които говорим за взаимодействие на елементи. Възниква въпросът как те си взаимодействат и какво си разменят. От биологията е ясно, че биологичните системи обменят материя, енергия и информация, които не само текат вътре в системата, а биват и трансформирани от нея. Това става непрекъснато и това ги прави стабилни.

И тук сега се появява Бейтсън, който изхожда от следната идея изказана още от баща му (виден биолог): Въпреки че традиционно животните и растенията се разглеждат като материя, те всъщност са системи, през които непрекъснато преминава материя. Отношенията и връзките между частите в тези системи напълно се подчиняват на геометричните закони и че ако намерим реален начин да идентифицираме и анализираме причините за разтежа на тези системи, биологията би станала клон на физиката.

Навлизайки в областта на кибернетиката*, Бейтсън стига до извода, че кибернетичните модели би трябвало да се обясняват като серийни и реципрочни причинно-следствени последователности. За кибернитиците, когато един елемент в системата породи действие спрямо друг елемент, другия елемент му отговаря по някакъв начин (feedback), което е проява на комуникация. За тях една система за централно отопление (парното демек) е идеален пример за комуникационна система, в която отделните елементи си предават информация един на друг.

Т.е. и в кибернетиката важи идеята, че формата на една система се генерира и поддържа от непрекъснатото движение на енергия, материя и информация (понятия, за които до момента нямат точна дефиниция). Да, обаче Бейтсън не е съгласен в този контекст да се говори за енергия и материя освен в случаите, когато те носят информация и така придобиват комуникационна стойност. Той прави ясна разлика между енергия и материя от една страна, и информация от друга като отбелязва, че информацията представлява различие, което пък, за разлика от енергията и материята е невеществено явление, което не може да бъде фиксирано във времето и пространството. Поради тази причина, твърди той, кибернетичните системи са идеални примери за менталните процеси, които протичат в главите ни. Така че в този контекст вече е неуместно да се обясняват нещата чрез материя и енергия.

От това пък следва, че холистичните системи (и оттук баавно започваме да добиваме представа за връзката между всичко това и нашата статия) не могат да бъдат количествено измервани или изучавани. Употребата на количествени концепти като сила, гравитация, енергия и т.н. са изключително ефективни за описание на физични явления, но не и на ментални процеси. "Неща" като атоми, молекули и камъни не могат да отговарят на подадена информация, защото те не могат да анализират поведението, довело до определени резултати, както и не могат съзнателно да променят бъдещото си поведение в резултат на успеха или провала на подадената им информация. Т.е. той отхвърля идеята да се прилагат кибернитични принципи при обяснението на явления от атомарните, субатомарните и електрохимичните сфери на физическото ни съществуване (демек елементите в системата на централното отопление си комуницират ама друг път...)

За него менталните процеси са нещо повече от биохимични процеси в мозъка, защото те са присъщи не само на мозъка, а на система, която мозъка образува с тялото И на по-голямата система, състяща се от човека и околната му среда.

Такаа. А сега за кучето и камъка.

Според Бейтсън, менталните процеси се нуждаят от колатерална енергия. Обаче, тъй като взаимодействието в рамките на менталния процес се провокира от различието, а "различието не е енергия и не съдържа енергия", енергията трябва да се набави от менталната система, която пък я получава от метаболизма. Т.е. ако ритнем камък, той получава директно енергия и се придвижва с тази енергия. Обаче ако ритнем куче или котка, те биха могли да бъдат преместени с енергията от нашия ритник, но като живи организми биха могли да отговорят с енергия от собствения си метаболизъм (да ни захапят или одраскат).
Извод: Реакцията е предизвикана от подадена информация, а не енергия и предполага наличие на собствена енергия. Или иначе казано, чрез подаване на информация ние не придаваме енергия, а контролираме вече налична такава.

Получава се нещо много интересно Smile

Изваждането на този пример от контекста му ни накара да го приемем като глупав, безсмислен и "нещо не наред". Точно това се получава, когато се опитваме да анализираме човешката психика и нейните отклонения извадени от контекста на ситуацията, условията на комуникацията и, общо казано, на околната среда. И аз си мисля, че точно това иска да ни каже и статията Laughing

С други думи, изводът е, че ако в един момент един човек започва да проявява отклонения в поведението си в рамките на дадена система, то не е задължително това да е резултат от отклонения в психиката му. Поведението му е повлияно от природата на организация на системата, в която той функционира (социалната ситуация, в които всички участници си взаимодействат) а не от природата на нейните части, т.е. от собствения му "болен мозък".

Оххх... Хайде стига толкова, че то се получи цял трактат Laughing

Между другото, нещата, които се опитах да обясня, ги прочетох ето тук.

----------------------------------------------
* термин, въведен след втората Световна война от Норбърт Вийнър и отнасящ се до "цялостния сфера на комуникационната теория и теорията на контрола, било то в машината или животното".

Пуснато на: Вто Авг 12, 2008 1:59 pm Заглавие :

Благодаря за цитатите, разяснението и подробния анализ, и за труда, който си вложила. Опитах се донякъде да вникна в теорията на Бейтсън, да си призная и аз съм доста далеч от тези неща, въпреки, че ми е интересно. Това със системите и взаимодействието между тях е ясно. Другото - разделянето на информацията от материята и енергията много не ми звучи убедително, а някакси изкуствено. Може и да греша, но си мисля , че всичко в природата и вселената е носител и излъчвател на някаква информация и тя въздейства на всичко и на всички нива. Или, че самата тя е вид енергия, не знам. Естествено - по различен начин според носителя и начина на излъчване, а и начина на възприемане и от отсрещните обекти, а от там и реакцията им е различна, която пък от своя страна поражда друга отсрещна реакция. По този начин се получава непрекъснат обмен и на енергия и на информация. Не знам дали успявам да се изразя разбираемо, може и аз опростявам нещата, но ми се струва, че някои теории ги усложняват излишно. Иначе това за човешката реакция под влияние на заобикалящата природа и социална среда си е доста точно правилно може би.

Пуснато на: Вто Авг 12, 2008 2:33 pm Заглавие :

Да, и аз мисля така. И мисля, че ако трябва да се прави разграничение, то не трябва да e между енергия, материя и информация, а между различните проявления на енергията и материята и информацията да се разглеждат именно като такива.

Винаги съм се чудила защо съвременната наука все още се затруднява да използва в основата на постулатите си идеята, че материята е енргия, трептяща на различни честоти, след като това е установено не само от езотериците, а и от всепризнати учени като Айнщайн (E = mc*2)...

Пуснато на: Вто Авг 12, 2008 2:43 pm Заглавие :

И да допълня: Според мен статията трябва да гласи следното:

В комуникацията между хората, всяка ПРИЧИНА е СЛЕДСТВИЕ и всяко СЛЕДСТВИЕ ПРИЧИНА, която на свой ред оказва влияние ВЪРХУ СЛЕДСТВИЕТО!

Това се дължи на факта, че комуникацията се осъществява в рамките на една система, чиито елементи са в непрестанно и реципрочно взаимодействие един с друг. Системата е холистична и като такава притежава свойства, които не са привични на отделните и части, когато те биват разглеждани извън нея. Поради тази причина, преди да говорим за отклонение в психиката на някой човек, винаги трябва да имаме предвид условията, при които той е проявил изследваните реакции, т.е. да разглеждаме системата, от която човекът е елемент, в нейната цялостност.

За илюстрация, може да се приложи експеримента. Примера на Бейтсън е напълно излишен...