ПИСМАТА НА МАХАТМИТЕ

Вместо предговор

В тази книга влизат избрани писма на Махатмите (Великите Учители) от Хималайското Братство до двама видни англичани от колониалната администрация в Индия.

Полковник Синет редактор на най-влиятелния в Индия вестник “Пионер”, и полковник Хюм от висшата администрация учен-орнитолог, впоследствие един от основателите на Индийския национален конгрес, запознавайки се с Елена Блаватска и поразени от нейните широки познания и необикновени способности, горещо пожелали да водят кореспонденция с някои от Махатмите, които тя наричала Учители.

След много настояване разрешението дошло и започнала една петгодишна преписка с Махатма Мория и Махатма Кутхуми. Понастоящем оригиналите на Писмата се намират в Британския музей и всеки може да ги види. Публикувани са за първи път през 1923 г.

По време на Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих през 1925 г. Махатмите съветват Елена И. Рьорих да преведе на руски и да издаде избрани писма от тази обширна кореспонденция, като приеме псевдонима Искандер Ханъм. Това издание е наречено “ЧАША НА ИЗТОКА”. Самата Е. Рьорих пише:

“Тези писма са били предназначени за различни хора с различно ниво на съзнанието; второ в повечето случаи това са отговори на въпроси, а не изчерпателни трактати.”

“Нека не забравяме, че в онези първи дни на Теософското Учение се налагаше да се изработват определителни термини за понятия, съвсем нови за западния ум, а оттук идват и някои неясноти.”

“Собственото неведение и неразбиране не бива да се вменява на Високите Учители на човечеството. Тази книга е написана от Велики Умове, но неподготвеното съзнание е по-добре да не се докосва до нея. Освен кощунство друго няма да се получи.”

Смисълът на термините и фразите е много по-дълбок и многопосочен, отколкото може да се обхване с думи, т. е. налице днес е една девалвация в разбирането на словото, което в древността е било кратко, но пълно с действена мощ и сакралност.

Откакто са написани писмата, до днес науката скокообразно постига върхове в овладяването на материята, но от това човечеството не става по-добро, нито по-щастливо. Напротив, то продължава пропадането към дъното на безнравствеността и бездуховността.

Официалната наука все още е на първото стъпало в отговора на въпросите:

Кои сме? Защо сме тук? Накъде отиваме?

С почит и любов: От преводача
-------------------------------------------------------------------

Откъдето и да погледнете светът е все още в своя първи стадий на освобождение, ако не и развитие, следователно не е готов. Съвсем справедливо е, че ние действаме с естествени, а не свръхестествени средства и закони.

Но тъй като, от една страна, науката се оказва неспособна (в днешното си състояние) да обясни чудесата, демонстрирани от нейно име, а от друга масите в своето невежество както винаги гледат на един феномен само като на чудо, то всеки свидетел на случилото се може да бъде изкаран от равновесие и резултатът ще бъде тъжен.

Безумци са тези, които, размишлявайки само над настоящето, доброволно затварят очи за миналото и естествено остават слепи за бъдещето!

Ако ние можехме да приемем вашето желание, представяте ли си всъщност какви последствия би имал един успех? Неумолимата сянка, преследваща всички човешки нововъведения, надвисва, но малцина осъзнават нейното приближаване и опасност.

Какво ли очаква тогава хората, предложили на света едно нововъведение, което ще бъде приписано на онези тъмни сили благодарение на човешкото невежество, в които и до ден-днешен вярват и се страхуват две трети от човечеството? Ето вие казвате: половин Лондон би повярвал, ако можем да им доставим в. “Пионер”1 в деня на неговото излизане.

Позволявам си да изкажа мнението, че ако хората повярват в истинността на това, те биха ви убили още преди да успеете да обиколите Хайд парк; ако пък не повярват, най-малкото, което би могло да се случи, е загубата на вашата репутация и добро име за разпространението на подобни идеи.

Успехът при подобни начинания трябва да бъде пресметнат и основан на доброто познаване на хората, които ви обкръжават. Той напълно зависи от социалните условия и моралното равнище на човеците, докосващи се до тези най-дълбоки и твърде тайни въпроси, които могат да развълнуват човешкия ум божествените сили в човека и възможностите, заложени в природата му.

Дали мнозина, дори сред най-добрите ви и близки приятели, биха се заинтересували повече от повърхностно от всички тези непонятни и съкровени проблеми? Може да ги изброите на пръстите на едната си ръка. Вашата раса се хвали с освобождението на гения, отколе заточен в тясната бутилка на догматизма и нетърпимостта гения на знанието, мъдростта и свободомислието.

Тя на свой ред заявява, че невежите предразсъдъци и религиозният фанатизъм, затворени в бутилка подобно на злия джин от древността и запечатани от научните Соломоновци, почиват на морското дъно и никога вече не ще излязат на повърхността и не ще властват над света, както е било някога; и с една дума, общественият Разум е съвсем свободен и готов да възприема всяка посочена му истина. Но действително ли е така, мой уважаеми приятелю?

Изследователското познание в по-ново време води началото си от 1662 г., когато Бейкън, Роберт Бойл и Рочестърският епископ2 с помощта на кралски указ превърнали своята “Невидима колегия” в Общество за поощрение на експерименталната наука.

Векове преди Кралското общество да стане реалност според плановете на “Пророческите писания”, вроденият стремеж към скритото, страстната любов към природата и нейното изучаване са водели хората от всяко поколение към опити да достигнат до нейните тайни по-дълбоко, отколкото предшествениците.

Roma ante Romulum fuit* тази аксиома преподават във вашите английски училища. Отвлечените въпроси по най-смущаващите и объркани проблеми са възникнали в ума на Архимед не като някаква внезапна, до този момент необсъждана тема, а по-скоро като отражение на предишни въпроси в същата насока в умовете на хора, отделени от него с много по-дълъг период от време, отколкото този, който отделя вас от великия сиракузец.

Врил на Грядущата раса е бил общо достояние на всички вече изчезнали раси. А сега даже самото съществуване на нашите гигантски предци се подлага на съмнение макар че в Хималаите, на територия, която ви принадлежи, има пещера, пълна със скелетите на тези великани, но откакто огромните им останки бяха намерени, те неизменно се смятат за приумици на природата, така както и врил или Акаша, както наричаме това ние, се разглежда като нещо невъзможно, мит.

А без съвършеното познаване на Акаша, на нейните съчетания и свойства, как може науката да се надява да обясни подобни феномени?

Ние не се съмняваме, че представителите на вашата наука са отворени за убеждения; въпреки това фактите първо трябва да им бъдат демонстрирани, да станат тяхна собственост, да отговарят и да се поддават на техните методи на изследване; и едва тогава те ще са готови да ги признаят като факти.

Ако само надникнете в предговора към “Микрография” на Р. Хук6, ще видите в предпоставките му, че в неговите очи вътрешната връзка между предметите има по-малко значение от тяхното външно въздействие върху чувствата а прекрасните открития на Нютон са срещнали в негово лице най-голям противник.

Съвременни Хуковци има много. Подобно на този учен, но невежествен човек от миналото, вашите съвременни учени по-малко имат грижата да търсят възможната физическа връзка между фактите, която би могла да им открие много от окултните сили на природата, а повече са устремени да установят удобна “класификация на научните експерименти”; по този начин според тях най-важното качество на всяка хипотеза не е тя да е истинна, а само правдоподобна.

Това се отнася до науката, доколкото ние сме запознати с нея. А що се отнася до човешката природа въобще, днес тя е такава, каквато е била и милиони години по-рано: предразсъдъци, основани на себелюбие; общо нежелание за отказ от установения ред на нещата заради нов начин на живот и мислене а окултното учение изисква всичко това и много повече; гордост и опърничава съпротива на Истината, щом тя събаря предишните им представи такива са характерните черти на вашия век, особено на средната и по-нисшата класа.

Какви ли ще бъдат последствията от най-поразителните феномени, ако допуснем, че бихме се съгласили да ги възпроизведем?

Колкото и успешни да са, опасността също ще расте пропорционално с този успех. Скоро не би останало място за избор, би следвало да продължаваме в постоянно crescendo* или пък да паднем, сразени от собственото си оръжие в тази несвършваща борба с предразсъдъци и невежество.

От вас непрекъснато ще се искат доказателства и ще трябва да ги предоставяте, а при това ще се очаква всеки следващ феномен да е все по-странен от предишния.

Ваша постоянна забележка ще бъде, че не може да се очаква човек да повярва, докато не стане очевидец нима би стигнал един човешки живот, за да се удовлетвори цял свят скептици?

Не би било трудно да увеличим числото на първите повярвали до стотици или хиляди, но какво ще стане с останалите стотици милиони, които не могат да бъдат очевидци?

Невежите, които нямат възможност да се борят с невидимия източник на феномени, в един прекрасен ден биха връхлетели с ярост върху видимите действащи посредници; а висшите и образовани класи биха продължили както винаги да упорстват в неверието си и както преди да ви разкъсват на парчета.

Подобно на мнозина вие ни порицавате за голямата ни сдържаност. Ние обаче разбираме туй-онуй от човешката природа, понеже опитът от дълги столетия даже векове, ни е научил.

И знаем, че докато остават области, неопознати от науката, и докато сянката на религиозния догматизъм лежи като утайка в сърцата на масите, световните предразсъдъци трябва да се побеждават крачка по крачка, а не с щурм. Както беловласата старина е имала не един Сократ, така и мъглявото Бъдеще ще роди не един мъченик.

Освободената наука с презрение отвърна лик от Коперник, възстановил теорията на Аристарх Самоски, който твърдеше, че Земята се върти около центъра си, много преди църквата да се опита да изгори Галилей, принасяйки го в жертва на своята Библия. Най-способният математик при двора на Едуард VI Робърт Рекърд, бил уморен с глад в затвора от колегите си, които осмели неговия “Замък на Знанието”, обявявайки откритията му за “празни фантазии”.

У. Гилбърт Колчестърски, лейб-медик на кралица Елизабет, бил отровен само защото този истински основател на експерименталната наука в Англия е посмял да изпревари Галилей, посочвайки погрешните представи на Коперник относно т. нар. “трето движение”, което сериозно се е привеждало като доказателство за успоредността на оста на въртене на Земята.

Огромните познания на всички Парацелзи, Агрипи и Дии винаги са предизвиквали подозрение. Именно науката е наложила светотатствената си ръка върху великия труд “De Magnete”, “Небесната Бяла Дева”(Акаша) и други. И не някой друг, а самият славен “канцлер на Англия и Природата” лорд Бейкън Веруламски, спечелил си името “Баща на индуктивната философия”, си позволил да говори за гореспоменатите хора като за “алхимици на фантастичната философия”.

Но всичко това е минало ще кажете вие. Наистина е така, но хрониките от наши дни не се отличават съществено от предишните. Достатъчно е само да си спомним неотдавнашните преследвания на медиумите в Англия, изгарянето на мними магьосници и вещери в Южна Америка, Русия и по границите на Испания, за да се убедим, че единственото спасение за истинските познавачи на окултните науки се намира всъщност в скептицизма на обществото: шарлатаните и фокусниците са естествени щитове на адептите.

Обществената безопасност се осигурява само с това, че ние държим в тайна страшни видове оръжие, които иначе биха могли да бъдат употребени против нея, и които, както вече казахме, стават смъртоносни в ръцете на зли, порочни и себелюбиви хора.

Сега завършвам, като ви напомням, че феномените, които вие така жадувате, винаги са се пазели за награда за тези, които посвещават своя живот в служене на богиня Сарасвати нашата арийска Изида. Ако те бъдат предадени на профаните, какво би останало за верните нам хора?

Но когато му дойде времето и се получи разрешение да надникнем по-дълбоко в света на езотериката с неговите закони, основани на математично точни разчети за бъдещето тези неизбежни следствия на причините,

които ние винаги сме свободни да създаваме и формираме по своя воля, но същевременно не сме в състояние да управляваме техните последствия,

които по такъв начин се превръщат в наши владетели едва тогава ще разберете защо за непосветените нашите действия често изглеждат немъдри, ако не и просто безразсъдни.

17 октомври 1880 г.
---------------------------------------------------------
"Чашата на Изтока" - Николай Рьорих