"Трудно е да бъдеш БОГ"

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 8:01 pm Заглавие :

Kati, не смятам, че бог ни причинява каквото и да е било.Това, че евентуално, той ни е създал, не означава, че ни виси на главите като квачка над пиленцата си.Точно както и ние не висим над главите на порасналите ни деца, въпреки, че разбира се, ги обичаме и се интересуваме от техния живот. Нещата от живота си ги правим ние самите - и хубавите и лошите.Но като стане зле, ревем като дете на майка си: "Защо, Господи, ме наказваш така?"Ми той не ни наказва. Просто има причинно-следствена връзка.Но е по-лесно, вместо да се мисли за това, да ревем и да се молим.По този начин се дистанцираме от проблема- уж, че той е извън нас, защото друг ни го е причинил.А по отношение на непоисканото добро, мога да ви разкажа случай от моя и на сина ми живот /писаха го преди няколко години по всички вестници/.Преди шест години, той попадна на момче в интернет, което беще много болно от сърце и трябваха луди пари за операция в чужбина.Синът ми сам направи акция по интернет в целия свят и уреди операцията.Тя беше в САЩ и мина много успешно /и досега момчето си е добре/. След това синът ми, който беше едно нормално здраво дете,започна да боледува от какво ли не.И така - няколко години.Китайците казват, че когато спасиш човешки живот, ти се намесваш в работата на боговете и от тук насетне поемаш пред тях отговорността за този човек до края на живота му.Сами си правете изводите.

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 8:07 pm Заглавие :

Е ... те тази китайската поговорка и аз я знам!

Пък, Пенка, да не ти казвам и една друга, ама на, ще ти я кажа: "Колкото време живот подариш на някого напред във времето, с толкова скъсяваш твоя живот!"

Не се стресирай, при твоя син няма да е точно така, защото страшно много хора са помогнали на въпросното момче, като са дали парички да спасят живота му ... Така, че най-вероятно всеки е преболедувал от нещо и това е облекчило значително много кармичната ситуация при сина ти. Very Happy

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 8:08 pm Заглавие :

От такива реакции като на Явор въобще не и трябвало да се впечатлявате, сигурно и аз не бих се впечатлила /на този си етап, беше време, когато такова нещо сигурно би ме извадило от релси, много бях чувствителна, вече се научих да не се и обиждам/.

Вярно, че когато помагаме, трябва да го правим заради самата помощ да се чувстваме добре от това.Аз съм се чувствала наистина доре, когато помагам на не особено близки и дори на чужди или непознати.При близки хора и някои приятели обаче понякога нещата стават сложни - все някой очаква нещо от някого и не му е комфортно, когато му обръщат гръб или се държат неадекватно. аз лично се старая да не навлизам в такава схема, но и мен понякога ме "гризе" отвътре без да го искам, иначе се гледам да влизам в положението на хората - имат си техните проблеми, не са в състояние и т.н. като всеки.

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 8:17 pm Заглавие :

Всъщност ... пак да си призная, мен пък ме боли, не защото не са ме разбрали или оценили в желанието и стремежа си да помогна! Sad

Боли ме от това, че знам колко много ще им патят главите, колко много ще страдат и колко много ще ги боли тях после ... ама на, с тая свободна воля и право на избор!!! Rolling Eyes

... какво да се прави!!! ... никой на никого с нищо не може по никакъв начин да помогне или пък да контролира живота на някого! Rolling Eyes

Естествено, ако той самия допусне и даде достъп до себе си за помощ и контрол, то това вече е друга тема, друг въпрос, друг коментар ...

Впрочем ... психопата го прави (това с контрола, де!!!), въпреки, че знае и, че е съвсем наясно, че в крайна сметка ще загине по един или друг начин ... на него му е все едно!!! Затова и поведението му в крайна сметка е патологично - все пак, нали?! Smile

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 8:34 pm Заглавие :

Маг Селена, не се стресирам, знам, че е така.Но всеки трябва сам да извърви своя път и сам да взема решенията си за своя живот. Винаги се придържам към това правило - мога да изкажа мнение, но оставям човека сам да си вземе решението. Не знам, може и да греша.Тогава /беше отдавна и синът ми беше на 15 години/аз му казах своето мнение ,но той не го прие.Направи, каквото е чувствал вътрешно, че трябва да направи. След време сам се убеди, че съм била права.Мисля, че е стигнал до изводи, до които нямаше да стигне, ако тогава просто се бях наложила с пълния си родителски контрол и не му бях позволила да направи всичко това. За съжаление ,скъпо се плаща за този опит и за тези изводи. Много боли.И до сега не знам дали съм права. Може би трябваше повече да го предпазя.Но това вече е минало и не може да се промени.

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 8:38 pm Заглавие :

Може би като всеки действа в живота си по своя начин,грешейки и набутвайки се във вредни за него ситуации, несъзнавайки, че го прави или дори и със съзнанието, че това не е най-доброто за него /ако е предупреден за това/ си създава предпоставка и да научи някакви уроци или да отработи кармични такива, да понесе някакво страдание за да намери сам правилния път или ако не успее да го намери, ще остане за следващ живот.По този начин си обяснявам защо понякога вършим глупости и гоним осъществяването на някакви желания, като резултатите в крайна сметка се оказват пагубни и ни причиняват болка.

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 9:11 pm Заглавие :

Kati, горе-долу и аз така си мисля.След като сме тук, значи има за какво още да се прераждаме и да учим. Ученето става с правенето на грешки и извличането на изводи от тях.А, забравих да внеса яснота по отношение на моята "историческа" шофьорска книжка! Very Happy

Не ме мързи да карам курсовете. Късана съм над три пъти /вече и аз не помня точно колко/.Искам да я изкарам от мързел, защото в нашата фирма имаме коли, а пък аз като не съм шофьор ходя пеша като пощальон по клиентите.Въпреки че, ако спра да ходя и както обичам да си похапвам, сигурно ще стана една доста импозантна лелка. Laughing

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 9:14 pm Заглавие :

Хм, ... че аз да не би да предпазих Елиза?! Sad

А всички знаем, че ние, родителите, изобщо не сме критерий за децата си!

Повечето от тях не се учат от нашите грешки, а напротив ... повтарят ги и когато се сблъскат с последиците, едва тогава им светва сигналната лампичка. Така, че ... всеки по пътя си! Rolling Eyes

Те по техния, а ние по нашия ... Sad

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 9:17 pm Заглавие :

На едно мнение сме, Penka. Smile

А за шофьорската ми книжка, дето не я взех - карах курсове, късаха ме и мен около 3 пъти на градско, беше преди 20 г.,но тогава нямахме собствена кола и не ми беше наложително, после пък се разболях, след това бях много служебно ангажирана и нямах време да довърша и все отлагах, отлагах за неопределено време.Сега все още се колебая дали да се захващам, и аз трамбовам пеша и с градски транспорт, като ми се наложи по-интензивно придвижване сигурно ще свърша и тази работа.

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 9:24 pm Заглавие :

Като оставим децата да се развиват по избрания от тях път узряват по-бързо стават по-адекватни за живота. Прекалено грижовните родители могат да навредят - знам го от собствен опит с моите, особено майка ми. Затова аз въобще не съм като тях спрямо дъщеря си и съм доволна от резултата /поне засега, дано да е така и занапред/ Smile

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 9:33 pm Заглавие :

И много правилно ... но аз отивам да вечерям и да спинкам ...

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 9:36 pm Заглавие :

Маг Селена аз отговарям от страната на децата-наистина сме много вироглави и повтаряме грешките,но явно сами трябва да се "опарим"че да разберем че родителите са били прави в някой напътствия да не повтаряме техните грешки./ама на-то като ти кажат не прави това и някой те боцка отзад и точно това правиш Confused

/относно това за добрините,аз в момента си патя от прекалена добрина-и най лошото е че нямах никакво вътрешно усещане че нещата няма да отидат никак на добре и ще са в мой ущърб Crying or Very sad

.

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 9:49 pm Заглавие :

А аз мога да говоря и от името на двете страни, понякога за родителите си още дете, независимо от възрастта ти и житейския ти опит - винаги искат да ти помагат и да те напътстват, а като си възрастен понякога е доста изнервящо.

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 9:58 pm Заглавие :

аааааааа това за родителската страна- живот и здраве сигурно след време и аз като стана родител ще го изпитам-тогава сигурно и аз ще казвам не прави еди си каква грешка,но ................ най-вероятно ще се прави всичко на въпреки докато се убедят в противното. Very Happy

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 10:06 pm Заглавие :

Не винаги е така, ако се говори нормално като с възрастен още докато е малко, но вече разбира, да няма усещането, че го контролираш и командваш, а обсъждате нещата няма да иска нарочно да прави на опаки.В един момент трябва да го оставиш да си гради живота по собствени разбирания, драстичната намеса само ще усложни нещата и смрази отношенията, дори да си мислиш, че го правиш за добро.