НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Ное 24, 2024 12:28 pm Вижте мненията без отговор
ВСЕЛЕНАТА НИ ПРАЩА ПОТОП ПРЕЗ 2013 Г.!?...
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Мар 09, 2008 8:10 pm
МнениеЗаглавие : ????????? ?? ????? ????? ???? 2013 ?.!?...
Отговорете с цитат

Астрономите от цял свят мълчат трeвожно от началото на март, защото окончателно се доказа, че т.н. Планета Х кошмарно ще доближи Земята през 2013г..

За разкика от астероидите, сега става въпрос за летяща към Слънчевата система планета с размерите на Юпитер. а той е 318 пъти по-голям от нашата Земя!
Въпросната Планета Х е открита през 1982г. по математически път. Телескопите не могат да я уловят, но присъствието вече се усеща в близкия космос.

Шокиращата теза твърди, че въпросната огромна, но невидима планета е тъмния двойник на Слънцето...във Вселената много от звездите са по двойки. Преди 12 г. тя вече е засечена на 70 светлинни години от Земята. Математиците успяха да очертаят орбитатат и. така по закона на Кеплер бе доказано, че Планетата Х ще профучи между Марс и Юпитер. Но огромната и маса ще предизвика катаклизми и на Земята. Предишното и минаване най-близо до нас е било преди 3600 г.

Спешен преглед на събитията от древната история оттогава води до смаразяващи открития. В древния вавилонски текст "Енума Елиш" се описва потоп, залял сушата. Епосът започва с: "Енума елиш ла набу шамашу - когато във висините небето не бе именувано".
После се изреждат боговете, родени от Слънцето. описанието удивително съвпада с реда на планетите от Слънчевата система.
"Тогава в сърцето на дълбините се появи нов, по-силен бог - Мардук", съобщава древният епос. Експертът по езиците на Близкия изток Закария Сътчин смята, че под описанието "богове" всъщност се подразбират планети, а "ветрове" днес да се чете като спътниците им.
Ролята на върховния бог на шумерите Мардук е сходна с тази на Планетата Х.
В древния Шумер тя е наричана Нирибу. Проучванията в ледовете на Антарктида от 1600г.пр.Хр. са фиксирали резки промени в климата към застудяване, но само за година-две.

Неотдавна Норвегия закопа в контейнери семена за посев на 100 м дълбочина на остров Шпицберген. Този семенен Ноев ковчег трябва да ги пази непокътнати при страшни природни катаклизми.


Проф.Лъчезар Филипов - Зам.Директор на Института за космически изследвания към БАН: "Половин година ще има урагани и цунами"
/интервю/:

Планетата Нирибу известна ли е на астрономите, или е просто древен мит?

Позната е като Планетата Х и е открита, мисля през 1986г. когато възниква Слънчевата система, част от веществото се изхвърля в т.н. Външен облак на Орт. Повечето планети,които ние знаем. лежат почти в една плоскост, наричана екваториална. но някои от тях под въздействие на резонанс се изхвърлят и в други плоскости.
Те са под наклон, както е случаят с тази Планета Х. която е под 33 градуса спрямо плоскостта на екватора /на Сл.с-ма/. Такава изхвърлена планета е и Плутон. повечето от тези планети под наклон обикалят Слънцето за 300-400 години като тази, защото са във външните краища на Слънчевата система.

Колко близо до Земята ще мине тя?

Орбитата и пресича Слънчевата система между Марс и Юпитер. Може би при предишно преминаване именно тя е разрушила съществувала в това пространство планета - между Марс и Юпитер.
Масата на тази планета е доста голяма, колкото тази на Юпитер, и идването и няма да мине безболезнено за нас. тя винаги е предизвиквала катаклизми.

Кога ще мине край Земята?

През 2013-2014г. и ще предизвика доста сериозни природни катаклизми на планетата ни. Ще повлияе на приливния ефект на течната и газовата обвивка на Земята. Това ще предизвика климатични и морски проблеми - доста урагани, тайфуни, вълни цунами в океаните.

Колко време ще минава край нас?

Преходът ще е около 100-тина дни. Ефектът обаче ще е от порядъка на половин година, което хич не е приятно.
Тя е открита, наблюдавана, намерена е орбитата и и по закона на Кеплер е доказано кога е минавала покрай Земята, точният период на обиколката и.

Какво предприемат учените за този наближаващ проблем?

Изучава се какво се е случило преди 3600г. при предишното и преминаване близо до Земята. По находките се вижда, че е имало катаклизми, но не до такава степен, че да започват ледникови периоди. Тоест не може да се говори за край на света.


Максим Караджов, НТ




_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пон Мар 10, 2008 1:05 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Коя всъщност е ПЛАНЕТАТА “Х” известна още като НИБИРУ

Орбитата на Нибиру минава през нашата слънчева система на всеки 3 600 години, които се равняват на една нейна година. За нея се говори в древните шумерски текстове, в ръкописите на гръцката митология, Библията, египетските митове и текстовете върху пирамидите.

Първите информации се съдържат в шумерската цивилизация. Споменават се същества наричани Ануннаки, дошли от планетата Нибиру, изобразена с кръст, което означава "планетата на пресичането".

Имаше и други версии. Някои твърдяха, че Нибиру е Марс, който е бил известен и описан от древните хора. Други пък, че става дума за Юпитер.

Но в най-древните източници - глинените таблици, описанието на Нибиру и позицията когато се приближава към Слънцето подсказва, че не става дума за Марс и Юпитер. Тогава се появи тезата, че това е напълно различна планета, която периодично се появява между Марс и Юпитер, понякога по-близо до Марс, понякога по-близо до Юпитер, но която не е нито Марс нито Юпитер.

С появата на тезата за 12-ата планета всичко се намества, преди всичко смисълът на Месопотамския епос за творението, върху които се базират първите глави на "Генезиса". И в двата случая това са подробностите за Ануннаки, които са кацнали на Земята, колонизирали са я, започнали са добив на злато и други минерали, построили са космическо пристанище на мястото, където днес е границата между Иран и Ирак и са живели и идеалистично общество, като малка колония.

Те са се върнали пак, когато Земята вече е била населена и са се намесили генетически в нашата оригинална ДНК, за да създадат раса, която да работи в техните мини и ферми в древна Шумерия, която е била така наречената Люлка на цивилизацията. Те са създали човека - Homo Sapiens, чрез генетическо манипулиране между тях и маймуната - Homo Erectus.

Шумерите са имали невероятни познания. Знаели са за Уран и Нептун и са ги описвали най-подробно, въпреки че никога не са имали средства да ги наблюдават. Знаели са и за Плутон. Имали са прекрасни познания по математика като в много отношения техните знания са надминавали днешните. Те са казвали: "Всичко, което знаем ни беше казано от Ануннаки".

Именно при тях се появяват сведенията, че всички древни цивилизации, започвайки от Шумерската, са знаели за още една планета в нашата слънчева система. Но не става дума за Плутон, който беше открит едва през 1930г. (за който шумерите са знаели още преди 6000 години). Най-вероятно става дума за Нибиру. Ако Нибиру съществува тогава тя е планетата, която днес астрономите наричат Планетата Х. Което значи, че са съществували и Ануннаки.

Ако съществуват Нибиру и Ануннаки, тогава съществува и онова, което са твърдели Шумерите, че те идват в нашите райони на 3 600 години и всеки път ни дават нова цивилизация, че не сме сами, че има много по-напреднали от нас в Слънчевата система. Кой е управлявал Земята? Това са били Енлил и Енки, изпратени от Нибиру.

Именно те са дали на древните шумери тяхното архитектурно, селскостопанско, астрономическо и културно обучение срещу техния труд и "подаръци за боговете" под формата на минерали, храна и стоки. Поради това Нибируанците вече не са работели физически на Земята.

Обикновено те са възприемали формата на хора-риби, хора-лъвове, птици-хора и други същества, за да накарат хората да им се прекланят. По-късно Плеайдианците, които са живели в Третата Златна ера на Египет са се опитвали да сложат край на боготворението на многото Нибируанци и да го заменят с концепцията за единствен бог.

На всеки 3 600 години се случва някое изключително важно събитие на Земята, което е добре документирано от древните и съвременни историци. Потопът вероятно е бил опит на Нибируанците да унищожат напълно създадената от тях раса от хора, тъй като те са въстанали срещу техните лидери.

Енлил и Енки са били въвлечени в жесток взаимен спор дали да бъде унищожен или запазен Homo Sapiens. Спорът продължава и до днес. Това е мотивът за борбата между доброто и злото, за предстоящия Апокалипсис, пришествие и т.н. във всички религии.

По-внимателния анализ на древните шумерски глинени таблици погребани под пясъците през хилядолетията разкриват исторически корени до 450 000 години преди новата ера.

Вероятно най-убедителното доказателство за съществуването на Ануннаки е лицето на Марс, както и пирамидите около него. Какво е това?

Анализът на съотношението на лицето спрямо откритите в същия район пирамидални структури е идентично с геометричното съотношение между Сфинкса и пирамидите в Гиза. Разположението на тези пирамиди показва, че те са служили за ориентир за кацане на Нибируанците.

Пирамидите не са били построени от египтяните. Последните проучвания на Сфинкса доказват, че той е поне с 2000 по-стар отколкото се предполагаше до сега. А това означава, че те са издигнати от напълно различни същества използващи непозната и до днес технология.

Космодрумът на Нибируанците е бил районът, който някога се е наричал Ериду, а сега Южен Ирак.

Напоследък НАСА откри масивен черен обект в Южния небосклон. Активирането на телескопите в Чили и Аржентина показва подновен интерес към наблюдението на тази част от Космоса. Самото разположение на най-древните обсерватории в тези райони на света е направо шокиращо.

Всички са насочени към Южния небосклон и са на една и съща географска ширина. Последните изследвания сочат, че всички тези обсерватории измерват лунните и слънчевите изгреви и залези, с точност която не е позната даже и най-съвременните измервателни уреди.

Биохимическите изследвания са също шокиращи. Цялата структура на ДНК е като капсула действаща като в контакт с времето. Когато сме били програмирани в началото нашата основна ДНК структура е била ограничена. "Пускащия" механизъм, който ни дава възможност да функционираме както правим това сега се влияе от звездната радиация.

Сега се намираме на такова място в орбитата, в което радиочестотите от центъра на галактиката както и от други звездни системи ни носят нова информация. Освобождаването на тази информация според много водещи специалисти съвпада с поредно наближаване към земята на 12-ата планета. Най-вероятно тя ще премине покрай Земята около 2013г.

Големия въпрос е, разбира се, каква тези същества които сме считали за богове, мислят за нас сега. В миналото те не са ни дали силата, с която те самите разполагат. Това е могло да бъде опасно за тях.

На този фон легендарните култури на Атлантида и Лемурия ни изглеждат фантастични, а са били опитът на други раси да оцелеят върху Земята.

Да не забравяме, че за древните хора "боговете" са били безсмъртни. Но и това е имало своето обяснение. Земята обикаля около Слънцето за 1 година, а Нибиру за 3 600 години. Заради, което те наистина са безсмъртни спрямо нас.

Дали отново идва времето човешката раса да се приготви за среща със своите създатели.

Какво ще стане с човечеството, когато Нибиру отново доближи до Земята? Кой може да предвиди какво мислят за нас? Дали ще решат отново да ни дадат повече знания или цивилизация, или ще решат, че сме се провалили и както по времето на Великия потоп ще се опитат да се отърват от нас?

Нибиру например според племето Догон в източно Мали се нарича "яйцето на света" и "произходът на всички неща". Те казват, че тази планета, която е "центърът на всички неща" е направена от тежък метален пълнеж наречен "сагала".

Но защо съвременните астрономи не знаят за съществуването на тази планета? Защото даже на орбита, която е половината от тази на кометата Кохоутек (7 600 години), Нибиру би се движила по орбита 6 пъти по-далечна от разстоянието между нас и Плутон. На такова разстояние Нибиру (или Планетата Х) не би могла да се види от Земята.

Легендата за "Космическата битка на Нибиру" сега научно се усъвършенства като някои постижения на астрономията напоследък допълниха редица аспекти на Шумерската космогония, сред които са следните:

· на 16 март 1999г. американската НАСА на 30-та планетарна конференция в Хюстън обяви теорията за земния произход на нашата Луна след катастрофален удар с планета с размерите на Марс;

· телескопът Хъбъл откри 18 звезди и редица планети с размерите на Юпитер (при последното им преброяване бяха 9) с високи елиптически орбити и ретрогардни орбити, т.е. срещу движението на часовниковата стрелка. Вече се знае, че такива орбити са нещо нормално в близките слънчеви системи, въпреки че се считат изключение в нашата слънчева система;

· откриването на вода, атмосфера и на предишен живот на Марс, Луната и Европа;

· защо има странно гравитационно поле на Уран, Нептун и Плутон, което подсказва, че зад тях има друго тяло, с големи размери.

Дали Планетата Х е мит или факт? В своята статия "Историята на Планетата Х - от днешните изследвания до посяването на живота на Земята" Алън Алфорд пише, че откриването на нови планети през последните 200 години се дължи много повече на математиката, отколкото на големите телескопи.

Математичните аномалии в орбитите на външните планети като Уран, Нептун и Плутон накараха астрономите през последните сто години да започнат да търсят голямо планетарно тяло във външната слънчева система. На основата на математически изчисления астрономите бяха толкова сигурни в реалното съществуване на тази планета, че я нарекоха Планетата Х.

На 17 юни 1982г. в научно съобщение на НАСА официално беше призната възможността от съществуване на "някакъв странен обект" зад външните планети на слънчевата система. В научните списания се появиха много теории. Една от тях, за историята на Планетата Х, беше публикувана на 28 юни 1982г. под заглавието "Дали Слънцето има тъмен спътник".

В статията се предполагаше, че десетата планета в действителност има орбита в двуслънчева бинарна система, но не можем да видим другото слънце, тъй като то е "тъмна" звезда. На 31 декември 1983г. Washington Post публикува голяма статия под заглавието: "Открито е мистериозно небесно тяло". В нея се споменаваше, че инфрачервеният сателит IRAS е засякъл топлинно излъчване от обект, намиращ се на около 50 милиарда мили от Земята.

Гери Найгаубер тогава заяви: "Небесно тяло, вероятно голямо колкото гигантската планета Юпитер и толкова близко до Земята, че би трябвало да е част от тази Слънчева система беше намерено по посока на съзвездието Орион от телескопа на орбита. Всичкото, което мога да ви кажа е, че не знам какво е това".

В статията се обясняваше, че този мистериозен обект никога не е бил виждан с телескоп от Земята или от Космоса, но че "подписът" на неговата инфрачервена светлина беше открит два пъти от IRAS, когато той сканираше северния небосклон между януари и ноември 1983г.

Второто инфрачервено наблюдение на тялото, което е толкова студено, че не излъчва никаква светлина, показа че то не се е придвижило през тези шест месеца. Това дава основание да се предполага, че не е комета. Телескопите на IRAS, които са в състояние да откриват много студени обекти, изчислиха, че това тяло е толкова студено, че температурата му е под 459 градуса под нулата по Фаренхайт.

Астрономите предположиха, че то е "гигантска газообразна планета голяма колкото Юпитер" и "може да е най-близкото небесно тяло до Земята зад външната планета Плутон. Това я прави част от нашата Слънчева система." Имаше и някои предположения, че тялото "може да се движи към Земята".

US News and World Report публикува на 10 септември 1984г. статия, озаглавена "Планетата Х - наистина ли я има". "Някъде там, мистериозно движещо се до орбитите на Уран и Нептун, има едно невидимо тяло, за което астрономите предполагат, че е Планетата Х - десетият жител на земното космическо съседство. Този обект е на около 50 милиарда мили от Земята и сега е изучаван". В статията се казваше, че космическите сонди Pioneer-10 и 11 "ще локализират този огромен обект".

През октомври 1988г. Astronomical Journal даде нови подробности за продължаващото математическо моделиране на тази планета. Предполагаше се, че мистериозната планета е три-четири пъти по-голяма от Земята и че е три пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Плутон.

В съобщение на НАСА от 13 юни 1987г. се отбелязваше, че "ексцентрична десета планета може би обикаля около Слънцето. Ако това е вярно - се отбелязваше по-нататък - две от най-загадъчните кръстословици на космическата наука могат да бъдат решени - какво причини странните нарушения в орбитите на Уран и Нептун през 19. век и какво е убило динозаврите преди 26 милиона години".

Споменаването за гибелта на динозаврите предполага, че НАСА знае нещо много повече за тази планета, отколкото съобщава. Дали това не е същата древна Нибиру, която според най-първите източници е ударила Земята (Тиамат) и ни е оставила Луната за "благодаря"?

През 90-те години вниманието беше насочено към "планетите-бегълци" открити в други слънчеви системи. Проблемът с Планетата Х напоследък беше забравен заради откриването на 18 нови планети - звезди големи колкото Юпитер.

На 23 октомври 1996г. беше направено съобщение, че нова планета-беглец е била открита извън Слънчевата система. Тя не спазва никакви правила и е била идентифицирана в орбита на 70 светлинни години от Земята в съзвездието Северен кръст.

Дали Планетата Х е Нибиру? Какво ще стане с човечеството, когато тя се приближи до Земята? И кога ще се случи това?

Можем само да предполагаме, че Планетата Х, движеща се в орбита 6 пъти по-далечна от разстоянието между нас и Нептун е именно Нибиру. Но дали няма преднамерено укриване на всички данни за нея? Така например през 1998г. и 1999г. се появиха няколко публикации, обвиняващи американските астрономи в укриване на научните данни за Планетата Х, докато НАСА ги обработи и изманипулира. Не е тайна, че НАСА е наредила всички "разтърсващи земята данни" като например за "приближаващи астероиди или комети" да минават най-напред през нея. Последният скандал беше, когато се разбра, че НАСА не е пуснала данните от март 1998г. за "един астероид, който би могъл да удари Земята през 2028г."

Те също предложиха, че този обект не е "планета", защото "неговата орбита е в обратната посока на всички девет известни досега планети."



Това е още една теза, която може да се прибави към "аномалните" открития за съществуването на Нибиру/Мардук. Както се казва в древния текст "Енума елиш" планетата Мардук е влязла в Слънчевата система по своята орбита по часовниковата стрелка, което е причинило, че Земята е била "разтърсена от изключително мощна външна сила."

Вероятно именно Нибиру, след като е била заловена в орбита около Слънцето, е причинила потопа преди 13 000 години, дестабилизирайки ледниковите шапки на Земята.

Шумерските ръкописи твърдят, че Потопът е бил причинен от Нибиру, че нейното въздействие е било толкова силно, че Земята се е тресяла "из основи".

Дали може научно да се докаже, че Нибиру е причинила Потопа като е издигнала морските води чак над Андите и Арарат, където Ной е заседнал. Научните наблюдения показват, че комбинираното гравитационно въздействие върху Земята е достатъчно да се изтегли на едната страна водата на всички океани, така че да се получи огромна изпъкналост, изразяваща се в гигантски по своите размери вълни. Библейското описание на Потопа твърди, че "морските долини останаха непокрити и основите на Земята лежаха празни."

Орбитата на Нибиру, според нейния изследовател Захария Сътчин, достига най-близката точка до Земята, когато преминава на разстояние 166 милиона мили край астероида "Белт". При такава отдалеченост тя би трябвало да е видима от Земята (както се потвърждава от текста, описващ посещението на Ану и Анту на Земята). Но дали това е било достатъчно да се предизвика Потопа? Едва ли. Тогава не е ли възможно Нибиру да е била притисната по-близо до Земята?

Един древен месопотамски текст наистина описва подреждане на планетите, които някога може да са довели Нибиру в прекалена близост до Венера и Земята. Текстът твърди, че седемте "външни планети" - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон и Нибиру са щурмували "небесната преграда", която ги разделя от четирите вътрешни планети - Слънцето, Меркурий, Венера и Луната. В резултат на това Ищар (Венера) направила опит да се превърне в "царица на небесата", а Луната (Син) също била "насилствено пленена".

Налице са и тези, които подсказват, че Нибиру понякога извършва преминаване до Земята и Венера, много по-близо от 166 милиона мили. Ако Нибиру е преминала на еднакво разстояние от двете планети, тогава тя се е доближила до Земята на 12,5 милиона мили, достатъчно близо за планета три пъти по-голяма от Земята да предизвика драматична катастрофа.

Как е бил отпушен Потопът? Повечето разработки приемат, че той е бил една вълна и заради това са търсили причините в самата Земя. Според една теория антарктическата ледникова покривка периодически се плъзгала към морето. Друга теория отразява библейското обяснение: "Всички извори от най-голяма дълбочина изригнаха нагоре."

Но ако потърсим външен причинител за Потопа ще се появи по-приемлива теория. Преминаването на Нибиру в близост до Земята би могло да причини сериозно тектонично разместване на пластовете, както и вулканична дейност, придружаваща Потопа, разтопяване или плъзгане на ледниковата покривка и океанско изригване.

Колкото до самия
Потоп земните води вероятно са били издърпани от едната страна на Земята чрез гравитационно притегляне, причинило страхотно покачване на нивото им към Нибиру докато е преминавала покрай Земята. След като Нибиру е отминала, водите с бясна скорост са се прибрали обратно към Земята. Магнитното поле на Земята също е било повлияно.

През 1972г. шведски учени стигнаха до извода, че обръщането на магнитното земно поле е станало преди 12 400 години.

Една близка среща с Нибиру е имала и огромно въздействие върху Венера. Тя е спряла изцяло въртенето на Венера и после я е накарало до бавно да се върти около оста си в обратна посока, т.е. по посока на часовниковата стрелка за необичайните 243 за едно завъртане около собствената си ос. И "Енума Елиш" потвърждава, че Нибиру/Мардук е имала посока на въртене по часовниковата стрелка, обратна на останалите планети.

Ацтеките например са запазили древната си легенда, в която Венера била наричана "звездата, която пуши". Това вероятно се базира върху показания от времето на Потопа. Ако е така Венера може да е загубила своята атмосфера при срещата си с Нибиру и я е възстановила през последните 13 000 години.

Виждана ли е Нибиру след Потопа? Вероятно да, тъй като описания на тази планета се срещат в летописите на шумерската цивилизация, която е възникнала преди около 6 000 години. Шумерите, както отбелязахме, наричали Нибиру "Планетата на пресичането". Защото според "Енума Елиш" Нибиру била орисана винаги да се връща към мястото на "небесната битка", където била пресякла пътя на Тиамат, поради което била наречена "Планетата на пресичането".

Според най-ранните пиктографски системи Нибиру е била представяна чрез знака на кръста. Религиозната същност на кръста, свещен както за будизма така и за християнството, по този начин дължи произхода си на събитието създало земята.

Шумерският текст твърди, че главният бог Ану, който е живял на Нибиру, е правил посещения на Земята, придружен от съпругата му Анту. Сътчин предполага, че такова посещение се е случило през четвъртото хилядолетие преди Христа, когато боговете решили да предадат цивилизацията на човечеството.

На седемнадесетия ден от тяхното посрещане бил даден прием в чест на Ану и Анту в град Урук. Накрая боговете превели Ану и Анту чрез великолепна процесия до техните "златни олтари за нощта". На сутринта ги придружили до свещения кей, мястото на кораба на Ану, където се състояла церемонията по изпращането им.

Древната легенда изобразява Нибиру като кръгъл диск с две огромни крила. Този символ на крилатия диск е бил боготворен от шумери, асирийци, вавилонци, египтяни, а след това от всички империи през хилядолетията. Крилата обаче объркваха учените. Но те имат смисъл в контекста на планетата, чийто управител е бил най-висшият авторитет на човешката власт на Земята.

Какво е казал древният текст за орбитата на Нибиру? "Енума Елиш", описващ Нибиру чрез бога Мардук, разказва за два дома. Те са описани като са използвани шумерски термини АН. УР (Небесна основа) и Е.НУН (Великият, Господен дом). Великият дом понякога е бил наричан "най-далечният" - термин използван също за позицията на Плутон като "най-далечната позиция."

Месопотамските текстове описват Нибиру като "наблюдател" на планетите с орбита, която е била по-възвишена и по-голяма от останалите планети. Тези описания показват най-необичайната планетарна орбита, която се приближава до Слънцето в единия си екстремум, а в другия е извън Плутон - орбита, която е елиптична. Възможно ли е една толкова голяма планета да притежава такава странна орбита? Отговорът може да е "да", но само при изключителни обстоятелства, като навлизането на Нибиру в Слънчевата система преди 4 милиарда години също е било едно уникално явление.

Колко дълга е орбитата на Нибиру и защо тя все още не е видяна в днешно време? Отговорът се намира в шумерската дума САР, "Върховен владетел", асоциация с най-висшето божество Ану. Но терминът също означава числото "3 600", изобразено като огромен кръг. В определен контекст той приема и смисъла на "завършен цикъл". Това би могло да означава, че орбитата на Нибиру е около 3 600 земни години, заради което тя напоследък не е била виждана. Дали независимо от асоциациите за Нибиру с главния бог в шумерските текстове можем да твърдим, че тя е била "домът на боговете".

Едно от възможните доказателства е числото 12, което е свещено за човека откакто съществува. Ще споменем само за 12-те апостола в християнството. Тъй като няма друго обяснение за свещеността на числото 12 не е изключено корените му да се търсят в царството на "боговете" или в астрономията. Планетата Нибиру довежда общият сбор на небесните тела в Слънчевата система до 12 (като се броят Слънцето и Луната).

Според шумерите, съветът на "боговете", който е вземал важните решения, също се е състоял от 12 по-старши богове. Значението на това число е останало и до днес при разделянето на небето от дванадесет съзвездия, което разцепва прецесионния цикъл на Земята на дванадесет периода, по 2160 години всеки.

Приемливо потвърждение, че Нибиру е била "страната на боговете", които са дошли на Земята може да е числото 7. То, както и 12, е било важно за тях, а оттам и за човечеството. Не само с библейските седем дни на сътворение на света, със седемте печата, седемте златни светилника, седемте ангели. Така е не само в християнството. Коранът и "Книгата на Енох" описват пътешествие през седем небеса. И до днес мюсюлманските поклонници обикалят седем пъти около Кааба в Мека. Съвременните култури също са възприели "седемте чудеса на света", "седемте смъртни гряха" и т.н.

Божественото наследство на "7" се открива и при неизяснения произход на седемте дни на седмицата. Досега учените не са могли да обяснят кой е избрал този фиксиран цикъл. Много вероятно е първоизточникът да са седемте глинени плочки, върху които е написана шумерската "Енума Елиш".

Седемдневната седмица разделя годината на 52 седмици и отваря вратата към друго мистично число в традициите на Египет и маите според един древен папирус в гробницата в Тебес. Тот - египетският бог на чудото, играе "загадъчна игра на 52". Числото съвпада и със Свещената обиколка на маите от 52 цикъла, 18 980 дни когато тяхната свещена година от 260 дни е съвпадала точно със слънчевата им година от 365 дни.

Но какъв все пак е началният произход на свещеното число 7? Защо вавилонците са описали тяхното сътворение върху седем плочки! Захария Сътчин изтъква една интересна алтернативна теория. След като идентифицирал асоциирането на дванадесетте "бога" с 12-те планети, той се заинтересувал от непрекъснатото споменаване на бог Енлил, известен като Върховен бог на Земята и "Владетел на 7". Това подсказало идеята, че Земята е седмата планета, срещана от боговете, когато те пристигнали от Нибиру към вътрешността на Слънчевата система, ако се брои отвън навътре.

Такова пътешествие на "боговете" до Земята е било увековечено и от вавилонския ритуал "шествието на Мардук", давайки си сметка, че вавилонците са нарекли планетата Нибиру на Мардук, в чест на техния национален бог. Но дали "боговете" са живеели наистина на Нибиру? Орбитата му я отвежда толкова далеч от Слънцето, че слънчевото греене би трябвало да е само 1/60-та от това на Земята.

Дали "боговете" не са дошли на Земята не от Нибиру, а с Нибиру? Дали тя не е била използвана като конвенционален космически кораб без гориво със скорост около 10 000 мили в час. Ако отидем по-напред трябва да признаем, че е неприемливо тези "богове" да са еволюирали на Нибиру.

Природните условия там са напълно различни от тези на Земята, но те, въпреки това прекрасно са се адаптирали към Земята. По-приемлива теория от тази за Нибиру е една планета от типа на Земята в нашата или близка звездна система. Не трябва да подценяваме и вероятността от развитието на разумни същества на Земята или Марс, напуснали Слънчевата система и върнали се пак тук.

Вече е известно, че климатът на Марс някога е бил различен, че на него е имало живот, с изобилие от вода, че някога там вероятно е била базирана напреднала цивилизация. Вероятно неговите обитатели са емигрирали преди стотици милиони години заради изменения в климатичните условия, в това число към Земята.

И обратната възможност - разум би могъл първоначално да се развие на Земята. Периодичните катаклизматични завръщания на Нибиру в центъра на Слънчевата система са имали огромно влияние върху скоростта на въртене на Земята. През 1993г. бяха публикувани разработки с доказателства, че хуманоидите са присъствали на Земята в продължение на стотици милиони години. Това може да хвърли нова светлина върху произхода на човешкия род и върху потеклото на нашите създатели....

Малко хора знаят защо планетата ни се нарича Земя. Произходът на думата се намира в древният град Ериду, където археолозите откриха доказателства за шумерската цивилизация. Ериду е бил не само първият град на шумерите, но и първото селище на боговете. Неговото име Е.РИ.ДУ е ехо на по-ранната му история, защото буквално означава "дом в далечна сграда", най-подходящото име за посетителите от планетата Нибиру.

Шумерските летописи твърдят, че Ериду е принадлежал на бога Енки, който трябвало да отговаря за Земята преди пристигането на брат му Енлил.

Защо обаче археолозите не са намерили следите на по-ранно заселване на боговете? Обяснението е, че Ериду е бил унищожен от потопа и е покрит с дебел пласт кал. От него не е останало нищо.

Същият район сега се нарича Южен Ирак.

Другите места на боговете са били унищожени по подобен начин от потопа.

През 1976. се появиха първите потвърждения на шумерските твърдения, че техните градове били построени според "личния земен план" на боговете. Анализът доказва, че местоположението на древните шумерски градове наистина следва внимателен географски план. Те са били разположени на равни разстояния върху три линии, които се пресичали в Сипар. Ериду е бил най-южният град, разположен до предната част на Персийския залив.

Линията през Бад, Тириба, Шурепак, Нипур и Ларак до Сипар разделя точно на 45 градуса меридиан от планината Арарат, ориентир, който е на около 500 мили на север. Същността на този геометричен план става ясна, когато беше прочетено значението на имената, дадени на градовете.

В центъра е бил Нипур, градът на Енлил, шефът на боговете. Неговото шумерско име всъщност е било НИБРУ.КИ, означаващо "Земното място на Нибиру". Шумерите са го определяли като мястото на ДУР.АН.КИ - връзка небе-земя. Следващият град на северозапад от Нипур е бил ЛА.РА.АК. Въпреки, че още не е намерен от археолозите той се споменава в текстовете заедно с другите открити градове като името му означава "Разпръскващ ярко сияние".

Сипар е бил градът на шумерския бог УТУ, известен още като Шамаш. Неговото име е означавало Светещият или "Онзи, който осветява". В по-късните езици на близкия изток се оказало, че Сипар означава и Птица. Не е случайно съвпадението, че такива споменавания за полети са се свързвали с Уту, защото това бил богът на Хелиополис, известен още като Хелиос, бог на Слънцето, който летял с "искряща колесница".

Какво е известно за другите градове? Ларса или ЛА.АР.СА значи "Виждане на червена светлина". Лагаш или ЛА.АГ.АШ значи "Виждане на Блясъка в шест", вероятно обяснение на близкия индустриален център на БАД.ТИБИРА - "Светлото място, където рудите се обработват".

И накрая там бил Шурупак (ШУ.РУП.ПАК), "Мястото на изключително доброто съществуване", който несъмнено е бил медицинският център на боговете. От това трябва да се предполага, че преди потопа в този район е съществувал Триъгълен коридор за приземяване с космическо летище в Сипар и контролен център за полети в Нипур.

От перспективата на отминалите хилядолетия е трудно да се разбере дали този район е бил удобен за кацане, тъй като той е унищожен от потопа.

Идеята, че Сипар е бил древен космически център е потвърдена от неговото свързване с Уту, който в по-късните времена е известен като бога на ракетите.

Ако всичко това е истина, тогава градовете в Шумер са били съсредоточени върху много специфични места в южната част на Месопотамия.

След като потопът разрушил всички космически съоръжения от предишния период и след като водите се отдръпнали боговете се върнали на Земята. Според Библията, това станало в планината Арарат, когато Ной излязъл от ковчега. "Епос за Гилгамеш" също твърди, че боговете слезли след като Ной опекъл няколко животни за жертвоприношение и Господ слязъл долу като "помирисал сладкия вкус".

Това обаче не е правдоподобно, тъй като боговете едва ли биха могли да се приземят върху стръмния планински склон на Арарат. Точните подробности за това как Ной и семейството му са пристигнали от Арарат до "страната на окончателното заселване" не са изследвани. Но вероятно отговорът се намира в загадъчния район Баалбек в Ливан.

Предполага се, че Баалбек съществува откакто свят светува, като легендата го свързва с мястото, където Хелиос е докарал каретата си, за да почине.

Докато най-ранната история на Баалбек остава необяснена, използването му за целите на въздушен транспорт по времето на шумерите е описано в "Епос за Гилгамеш". Тази поема се отнася за приключенията на Гилгамеш, владетел на шумерския град Урук през 2900 пр.н.е. и за неговия приятел Енкиду.

Гилгамеш, който се е считал две трети бог и една трета човек е бил изцяло погълнат от въпроса за смъртта и възможното безсмъртие. По-голямата част от епоса е посветена на неговото пътешествие за откриване на дома на боговете в кедровата гора. Когато той и приятелят му стигат до кедровата гора виждат, че тя се охранява от електрическа мрежа и когато отворил портала "ръката му се парализирала".

Днес кедровото дърво продължава да бъде национална емблема на Ливан. Защо е била охранявана обаче ливанската кедрова гора? Защото в близост до нея е имало жилище на боговете.

"Епос за Гилгамеш" потвърждава използването на Баалбек като пристанище за въздушни кораби.

Как тогава Баалбек се свързва с легендата за Ной и Потопа? Всички научни доказателства внушават, че земеделието след Потопа е възникнало в долината Бекаа, където е разположен Баалбек. Това подкрепя теорията, че Баалбек е оцелял от Потопа и се е превърнал в рая за завръщането на боговете.

За една обикновена гробница в джамия в Карак Нух (недалеч от Баалбек) се твърди, че е на Ной. Местното предание обяснява, че Ной е бил много висок и е можел да се разпростре през цялата долина Бекаа с единия крак върху планината Ливан на запад, а с другия - на АнтиЛиван - на изток. Според легендата, именно един от краката е заровен в "гробницата". Вероятно тази необичайно оформена гробница, дълга 60 фута и широка само няколко фута, съдържа крило на самолет.

Няма съмнение, че Баалбек, а на Арарат е бил фокуса за боговете и човеците след Потопа.

Потвърждение, че Баалбек е бил главното място за приземяване на "боговете" от Нибиру след Потопа се дава и от географско доказателство. На него пръв обръща внимание Захария Сътчин. Оказа се, че преди него никой не е забелязал, че огромната каменна платформа в Баалбек е на равно разстояние от пирамидите в Гиза и от връх Света Екатерина на синайския полуостров.

За света Екатерина, наред с другите религиозни неща е важно, че това е най-високата планина в Синай, 2 600 метра над морското равнище. "Закачен" към света Екатерина от южната му страна е връх Синай, 2 250 метра над морето. В комбинация двата върха оформят двувършие, което е огледален образ на двете главни пирамиди в Гиза. От гледна точка на геометричното съотношение между Гиза и Баалбек може ли това огледално изображение да е съвпадение?

Да припомним, че пирамидите в началото са били облицовани с бели варовикови блокове, които са ги правили видими от огромна разстояние. От Космоса, според американските и руските астронавти, Великата Пирамида се появява на радарния екран много по-отдалеч заради полегатите и страни, които отразяват радарните лъчи перпендикулярно, ако ъгълът на падане е 38 градуса над хоризонта.

Вероятно пирамидата първоначално е била радарен отражател с насочващ фактор над 600 милиона мили при дължина на вълната 2 см. На прост език това означава много мощен отражател. Мнението намира отклик в древна поема, която очевидно описва Великата пирамида в навигационна роля "облъчвана с пулсиращи лъчи от небето до земята".

Що се отнася до платформата в Баалбек нуждата от огромни камъни сега може да бъде разбрана само в контекста на огромните товари и вертикални скали. По-просто казано това означава, че Баалбек е бил планиран и строен като площадка за приземяването на космическите кораби на "боговете".

С помощта на Сътчин могат да се възстановят и някои от най-забележителните моменти от историята на Великата пирамида. Неговите изследвания показват, че повтарящите се описания на Е.КУР (Къща като планина) се отнасят за две отделни места. Едното от тях е зикуратът (неправилната пирамида) Е.КУР на Енлил и Нипур. Другото пък се намирало в африканските земи, на Долния свят.

Можем ли да твърдим, че Екур на Долния свят наистина е била Великата пирамида? Тъй като зикуратите в Месопотамия имали плоски покриви единствено Великата пирамида би могла да отговаря на описанието за "насочен на високо връх". Всеки, който е стоял пред нея, със сигурност би я нарекъл "къща като планина".

Определението за Великата пирамида като един от двата Екура помогна за новото разбиране на древните текстове и особено на "митове за Кур", чиито версии бяха открити на шумерски, акадски и асирийски. Митовете описват важна битка между боговете Енлилити и Енкиити в различни "кур" или "планински" земи с драматичен сблъсък в Екур - Великата пирамида. Тази битка е била резултат на окупацията на териториите на Енлилитите от египетския бог Сет и неговите последователи, бягащи от отмъстителния Хор.

Сега можем да проумеем защо Сет е създал толкова голям проблем. Окупирайки земята на Ливан той поставил всички космически съоръжения - Баалбек, Гиза и Света Екатерина, под властта на Енкиитите. Яростният конфликт, който последвал от това отразил напрежението между техните наследници Нинутра и Мардук за контрол и първенство над боговете на Земята. Войната се превърнала в разгром. Подпомаган от Адад (Ишкур) и Ищар (Инана) Нинурта използвал мощни оръжия за унищожение на селищата на "богове" и човеци, и "накарал реките да текат червени от кръв"

Последният етап от войната се разиграл в Екур - Великата пирамида. Според месопотамските текстове, отбраняващите се богове издигнали предпазен екран, през който оръжията на Нинурта не могли да проникнат. В сблъсъка, младият бог Хор бил ослепен. В този момент богинята майка Нинхарсаг се включила и договорила капитулация. Мирната конференция с подробности в текста "Аз пея песента на Майката на боговете".

Съществува ли някакво доказателство за това, че войната на боговете е била реален факт? Да ви припомним една необичайна планина в Судан - Джебел Баркал, която сякаш е разцепена на две от страхотна сила. Това е странна планина и се счита за свято място. В подножието и се намират руините на храмов комплекс, тачен като "южния дом на египетския бог Амон".

На един изолиран връх на височина над 1000 метра бяха открити надписи, издълбани върху най-недостъпната точка на върха. Това е бил страхотен инженерен подвиг, тъй като надписите са разположени на недостъпно място. Какво е накрало някой в отдавнашни времена да издига паметник в това откъснато от света място? Може би фактът, че планината има широко било, застлано с прозрачен кварц, останки от мощната експлозия, която някога е унищожила това място.

По подобен начин дошъл и краят на епохата на Великата пирамида. В текста "Лугал-е" Нинхарсаг възкликва:

"Аз ще отида струната да прережа,

за спасението на воюващите богове".

Линията от великата пирамида до Баалбек е била струна, която измервала същото, което струната от Баалбек до Света Катерина.

Заключението е , че пирамидите са били визуални ориентири за пилоти, пристигащи към Баалбек. Но тяхната роля не е била само на пасивни радарни отражатели. Някъде вътре в пирамидата текстът описва навигационен светлинен фар и радарна система, която пръскала мрежа над Небето и Земята.

Синайският полуостров е пусто място, една неплодородна пустиня. Но Синай заема стратегическо място и хилядолетия е бил кръстопът на световната търговия, мост между Африка и Азия, връзка между Средиземно и Черно море.

Дали някога в Синайската равнина, която днес е част от Египет, е имало космически център на “боговете”? Въпреки, че сега нищо не напомня за такова нещо непрекъснатата 40-километрова полоса между Уади ел Натила и Уади ел Агейра представлява идеално място за кацане на космическите кораби.

За античните хроникьори не е имало съмнение, че някога този район е бил запазен за “боговете”. Най-доброто обяснение е на Гилгамеш, шумерският цар, който бил обладан от идеята за вечен живот. След като не успял да се добере до платформата в Баалбек той направил втора експедиция до Синай, за да опита там да се придобие с безсмъртие.

Според описанията, Гилгамеш най-напред минал през Мъртво море и стигнал до планински проход, който бил охраняван от народа Скорпион. Планината, притежаваща шумерското име Ма-шу (Планината на върховната лодка) била обозначена в други текстове и като “Мястото откъдето Великите се възнасят”.

Въпросът е дали може да се твърди, че планината Ма-шу е била планината в Синай.

За да открием отговора да изследваме надписите в пирамидите на древните египтяни. Те представляват религията на фараоните. Същността им е тяхното пълно отдаване на вярата в задгробния живот, особено в място, наречено Даут. То било считано за царството на мъртвия цар Озирис, където мъртвите фараони се възнасяли към задгробния живот.

И все пак пътешествието на фараоните към Даут било описвано с терминологията на физическото пътуване през земя и вода. Пътешествието тръгвало в източна посока. Започвало с пресичане над вода, езеро с тръстики и продължава над земята, между две планини. На това място фараонът влиза в “подземен свят”, където “устата на планината” била отворена, а душата на умрелия се възнасяла към небесата.

Египетското пътуване на изток е огледален образ на шумерското на запад. Синайският полуостров е разположен между двете. Както Гилгамеш достига планинския проход, така го достига и мъртвият фараон, пътувайки между две планини. Защото централен Синай наистина е заобиколен от седем планини и седем планински прохода. Тяхната обща посока е била не някакъв митичен свят, а космическият център, разположен под земята.

Пътешествието до Даут, а оттам към звездите на египтяните било просто подражание на пътуванията на техните богове – към Нибиру, Баалбек или другаде. Затова било свързано с предполагаемото безсмъртие на боговете. Пирамидите в Гиза били възприемани като част от входа към Даут, поради което станали централна част от култа на фараоните към задгробния живот.

Текстовите доказателства за някогашното съществуване на космически център в Синай бяха разгадани например от Сътчин, който идентифицира Синай като легендарното място Тилмун. Някои учени твърдяха, че то се намира в Бахрейн, където беше открита древна търговка станция. Но Сътчин, след анализирането на шумерските текстове, стигна до извода, че са съществували два Тилмуна – град Тилмун и страната Тилмун.

Търсенето на последната на изток бе неправилно, защото тя не е била разположена там където “слънцето изгрява”, а в страната където “шамаш се издига”. По този начин Сътчин идентифицира Тилмун като страна на “боговете”, ограничена зона, установена след потопа. Съществува важна разлика между шемс, които летели в земните небеса, и “орлите”, които били ракети, издигащи се над земната атмосфера.

Няма съмнение, че древните описания на “орли” са се отнасяли за ракети на боговете като например шумерският цар Етана “бил издигнат нависоко от орел”, а той описва земята, която ставал все по-малка и малка, докато океаните станали с размерите на “кошнички за хляб”.

От тази гледна точка трябва да се анализира и древната история на Йерусалим, който също е бил свързан с Космоса област. Неговото значение не може да бъде приписано нито на географското разположение, нито на търговки център. Но мястото е идеално за център на контрол на полетите. Топографията на местността е добра – малко плато, заобиколено от три страни от стръмна долина.

Йерусалим е изпълнявал роля в контрола на полетите. И имената на трите му възвишения имат буквални значения. На север възвишението Софив е известна като Скопус. Означаващо “Планината на наблюдателите”, средното възвишение Морая значи “Планина на насочването”, а накрая връх Сион означава буквално “Планина на сигнала”.

До пирамидите в Гиза е огромната легнала фигура на лъв с човешка физиономия. Целият паметник е издялан от изключително здрав варовик с размери 80 на 200 метра. Сфинксът е най-великото произведение на изкуството за всички времена.

С цел да бъдат постигнати тези монументални размери скулпторът (или скулпторите) е трябвало да издълбае и изкопае хиляди тонове твърда скала. Нито един експерт не е обяснил какво е мотивирало неизвестните архитекти. И до днес няма никакви следи, записки или каквото и да е било нещо, което да установява датата на създаването на величествения монумент.

Въпреки липсата на каквито и да е било доказателства експертите са достатъчно самоуверени или направо нагли, за да твърдят, че Сфинксът е дело на един или друг от строителите на трите големи пирамиди в съседство. Напоследък, чрез компютърни симулации се опитаха да анализират лицето на Сфинкса и да го идентифицират с един от фараоните в Гиза. Изборът им падна върху Хафра. Други пък твърдят, че става дума за Менкаура.

Никой обаче все още не може да е сигурен, че физиономията например не е автопортрет на създателя на Сфинкса и никой не може да каже какви промени са били направени на това лице от по-късни реставрационни работи. Малкият размер на главата на Сфинкса спрямо тялото показва, че се е състояла някаква съществена промяна на контура и обема на по-късен етап.

Много учени са обръщали внимание на уникалността на Сфинкса, защото не съществува абсолютно никакъв прецедент на идеята за представяне на тяло на животно с глава на човек. В действителност египетското изкуство винаги се е концентрирало точно върху обратната идея, представяйки своите богове с тяло на човек и глава на животно. Други образи на сфинксове, открити в Египет комбинират глава на бик с тяло на лъв и няма и следа от глави на фараони.

Други специалисти изразяват учудване, че идеята за толкова огромно и мащабно каменоделство от твърда скала никога не е ставало обект на подражание, въпреки неговата техническа простота и голямото количество подходящи естествени скални образувания по бреговете на Нил.

Именно тези фактори превръщат Сфинкса в огромна мистерия, защото той е напълно различен от останалата древноегипетска култура.

Възможно ли е Сфинксът също като пирамидите от Гиза да представлява “ръчен труд” на “боговете”, а не на човека?

Както пирамидите, така и Сфинксът не съдържа никакви надписи. Перфектната му форма на произведение на изкуството и идеалният 52-градусов ъгъл на пирамидите в Гиза никога след това не са били възпроизвеждани където и да е било по Земята. Едва ли ще сме изненадани ако открием, че тези древни паметници предхождат управлението на фараоните в Египет с хилядолетия.

Но в случая със Сфинкса това е научен факт.

Мистериозната поява на цивилизацията в Шумер преди около 6000 години е повторена от нейната внезапна смърт. Обстоятелствата са замазани във всички исторически източници. Те ни разказват, че тази великолепна цивилизация се е сдобила със съперник в съседната, също така мистериозна Акадска империя и около 2000г. пр. Хр. шумерите и акадите са изчезнали без особена причина. След това на казват, че две нови цивилизации - вавилонската и асирийската, са се появили от нищото за да завладеят Месопотамия.

Самото шумерско описанир на това огромно за тях нещастие е толкова странно, че обикновено се разглежда като митология. Археологически факт все пак е, че изчезването на Шумер е станало внезапно а не постепенно.

След 1985г. се появиха няколко теории, че шумерите са били унищожени от ядрен взрив. Свидетелство за това се съдържа в различни текстове, познати като "жалби" за унищожението на различни шумерски градове.

Долния превод е публикуван от най-изтъкнатия специалист по Шумер проф. Крамер.

"Земята на Шумер бе налегната от бедствие, непознато на човек,
огромна буря от небето, буря унищожаваща земята.
Злокобен вихър като стремителен порой,
убийствена буря, последвана от знойна жега.
Поред бял ден тя лиши земята от яркото си слънце,
на свечеряване звездите не изгряха.
Хората едва можеха да си поемат дъх,
зловещият вятър ги сграбчи
дори не им дари следващ ден.
Устните се изпълниха с кръв,
глави, облени с кръв,
лицето пребледня от злокобния вихър".

Естеството на бедствието било такова, че дори боговете не могли да му устоят. В друг текст, наречен "Вопъл от Ериду", Енки и неговата жена Нинти също избягали от своя град Ериду.

Много шумерски "жални" плочки бяха открити през последните години, включително в Урук, Ериду, Ур и Нипур. Те внушават, че всички градове едновременно са преживели едно и също нещастие. Но няма споменаване за военни действия. Напротив злокобното събитие не е разрушение, а "опустошение".

Онова, което пронизало Шумер, е било "злокобен вихър", довел "невидим дух", приличащ на смъртта, какъвто никога не е бил срещан преди. Не е чудно, че случаят е оприличен на ядрен взрив.

Нека сега се спрем на доказателствата за такава експлозия.

Библейската притча за разрушението на Содом и Гомор чрез "огън и сяра" ни е позната. Ако обаче възприемем приказката за Содом и Гомор като свидетелско показание, а не като митологизиране, това означава, че там е имало експлозия с такава мощ, че тя би могла да се сравни с атомните бомби над Хирошима и Нагазаки през 1945г.

Третираме Содом и Гомор обаче като мит, защото не можем да повярваме, че преди 4000 години на Земята е имало ядрени оръжия. Според притчата жената на Лот се е обърнала назад и се е превърнала в "стълб от сол". Но ако става дума за погрешен превод щяхме да открием, че думата "нимур" означава едновременно "сол" и "пара". Поради това жената на Лот може да се е превърнала и в "стълб от пара".

Пълната значимост на нещастието в Содом и Гомор бе разбрана от Захария Сътчин през 1985г.

Обстановката в Содом и Гомор, според него, възбудила спор във връзка с правото на бога Мардук да се върне в своя град Вавилон и да приеме върховенството над боговете. Докато бащата на Мардук Енки защитавал правата на първородния си син другите богове яростно се противопоставяли. Един от тях Ерра обещал да използва сила срещу Мардук. Това е дълъг текст, известен като "Епос за Ерра", описващ какво се е случило след като Ерра гневен е напуснал съвета на боговете с отправената към Мардук заплаха:

"Земята ще разруша,
тях ще превърна в купчина пепел,
градовете ще разтреса
планините със земята ще изравня,
животните им ще изчезнат,
ще разбуня моретата,
хората ще накарам да изчезнат,
душите им на пара ще превърна
никой няма да бъде помилван."

Боговете молят Ану да разреши конфликта. Ану се съгласил с употребата на седем мощни оръжия за атака срещу Мардук, но Гибил - братът на Мардук, го предупредил за плана на Ерра.

Бог на име Ишум (което означава "носещ нещо, което пари") бил изпратен да се присъедини към Ерра в Долния свят (Африка) да зареди оръжията и да ги насочи към целите. Ишум е съперник на Мардук. За Ерра няма съмнение, че този бог е Нергал, често описван в древните текстове като "яростния цар", "насилника", или "онзи, който изгаря", "бог на войната и лова, и носител на чума".

Именно Ерра/Нергал озлобен и ревнив брат на Мардук, е този, който е възприел най-агресивната роля и предлага да бъдат употребени оръжия срещу Содом и Гомор, където се е смятало, че са Мардук и синът му Набу, и да стреля по самия космически център в Синай.

След съгласуването на плана двама от боговете извършили съкрушителна атака - Ишум към космическия център, и Ерра - към Содом и Гомор.

Според "Епос за Ерра" атаката му не само разрушила "сатанинските градове" Содом и Гомор, но също създала Мъртво море, каквото го знаем днес:

"Той прекопа морето,
целостта му той раздели,
онова което там живееше,
крокодилите дори
той накара да умрат."

Дали някога в Мъртво море са живели крокодили? Не е съвпадение, че 900 години по-рано Гилгамеш е бил предупреден да не допира с ръка "водите на смъртта" като лодката му стигнала далечния западен бряг на "Морето на водите на смъртта". Днес то е познато като Мъртво море, но по напълно различни причини - неговата концентрация на сол е станала през вековете толкова висока, че никакъв морски живот не може да има в него.

Къде са се случили събитията от Содом и Гомор? Библията определя долината на Содом като Соленото море, подсказваща, че там където днес са неговите води някога е имало долина.

Съвременните източници твърдят, че унищожените градове, някои наистина са били разположени в района на Мъртво море, правейки този извод от гръцки и римски писмени паметници, които твърдят, че долината била наводнена след "събитието". Не случайно на местните езици Гомор означава "потопяване". А Библията се отнася към Мъртво море като към "Морето на Араба", което означава "изсушен" или "изгорен". Може ли тези източници да са неточни?

Към тях трябва да се прибави, че местоположението на "порочните градове" е в южната част на Мъртво море, което и до днес се нарича Морето на Лот (в памет на човек на когото е било позволено да избегне нещастието).

Библията предлага и други свидетелства, които фиксират точното място - описания на сол и катранени ями, които съвпадат с южната част на Мъртво море.

И наистина този район все още съществува. Това е едно безжизнено солено тресавище. И до наши дни тези парчета битум плуват до Мъртво море, което още в древни времена е било наричано Асфалтово море. Освен това югоизточната част на Мъртво море е богато на растителност и отговаря на библейското описание.

Но какво веществено доказателство би могло да потвърди, че именно в този район в древността е била извършена ядрена експлозия?

Геологията на Мъртво море е необикновена. То е разделено на две части от огромен полуостров, наричан Лайсан, езикът, който достига на две мили до западния бряг. Северно от Лайсан морето е с дълбочина около 400 метра под морското равнище, най-ниската точка на света без излаз на море. На юг в пълен контраст, водата е плитка и варира от 1 до 5 метра. Би ли могло тази необикновена геология да се дължи на взрив, който е нарушил първоначалния Лайсан и е причинил потъване под водата на предишната суха "долина на плодородните полета"?

И до ден днешен необикновени нива на радиоактивност се откриват във водите на изворите около южните брегове на Мъртво море. Други доказателства за ядрена експлозия бяха открити в снижаващото се ниво на Мъртво море, което в последните години падна от 350 до 400 метра под морското ниво. Свиването на повърхностната площ извади на показ причудливи гънки, описани като "почти архитектурно изработени скални пролуки."

А какво да кажем за високата концентрация на сол, почти пет пъти над нормалната? Тя се дължи на липсата на излаз на Мъртво море. Шест и половина милиона тона прясна вода се вливат всеки ден от река Йордан и ерозират естествената сол от дъното на морето, която не може да се изпари и увеличава още повече солната концентрация във водата. Но тук има още един странен факт.

През 1993г. учени се опитаха да вземат мостри от скалите под Мъртво море с най-новата технология на пробиване. Предишните опити се проваляха заради изключително твърдия слой солена скала, само на няколко стъпки под нивото на дъното на морето. Какво явление би могло да оформи кора от солена скала толкова твърда, че да не може да бъде пробита от съвременните технологии?

На юг има други, още по-драматични доказателства за използването в древността на ядрени оръжия. На полуостров Синай има огромен геоложки белег - точно където е трябвало да се намира космическият център на "боговете". Този белег се вижда от Космоса и е загадъчна бяла кръпка, обхващаща област с размери 170х170 км. Докато хилядите тънички линии са сухи речни корита в пустинята, то за светлия белег, разположен вляво от средата, няма никакво обяснение.

Освен това в Източен Синай са намерени милиони овъглени камъни, разпръснати на десетки мили. Наскоро тези скали привлякоха вниманието на поредните експедиции. Така например Еманюел Анати направи няколко експедиции до Джебел Дидеид, свещена планина от третото хилядолетие преди Хр.

В книгата си "Планината на Господ" той разказва за много заоблени речни камъни, няколко метра в диаметър, върху които древните нашественици са издълбали различни знаци и символи. Снимките ясно показват, че скалите са овъглени само на повърхността.

Какво казват геолозите за овъглените скали на Синай? Те предполагат, че са вулканични, но това не е истина, тъй като никъде не е имало вулкани. Камъните са една аномалия, която не може да бъде обяснена от конвенционалната наука. И защо се изключва предварително невъзможността от употреба на ядрени оръжия преди 4000 години?

Науката стига до задънена улица. Но скалите са там както и огромния белег. Единственото възможно обяснение е, че те са резултат на неестествена еволюция. В този контекст имат смисъл и потвърждават достоверността на Синай като географското местоположение на космическия център.

Разрушаването на космическия център на Содом и Гомор и залезът на Шумер могат да бъдат свързани и отнесени към 2000г. пр.хр. Шумерският "текст-ридание" свързва "зловещия вятър" със събитията в Синай чрез обясненията за "огромна буря, изпратена от Ану", "буря от светкавици" и че "на запад тя се роди". Мъртво море и космическия център в Синай наистина се намират на запад от Шумер.

Остава да се отговори ма въпроса защо "боговете" са позволили да бъде използвана такава огромна разрушителна сила. За това ще разберем от Вавилонската кула, където бог Мардук е направил опит да възстанови разрушения от потопа град в Шумер.

Нибиру е била известна още в най-древни времена. Още тогава е била свързана с огромни катаклизми в нашата слънчева система, тъй като нейната орбита и въртене са противоположни на другите планети. Когато навлиза в нашата система тя създава влияния, които завършват с катаклизми. Преди много векове хората са свързвали това с “наказанието на боговете”. Реално обаче това е един нормален аспект на нашата опасна слънчева система.

Нибиру всъщност се върти дълбоко в слънчевата ни система, като един неин цикъл продължава около 3 600 години. Това е било регистрирано от древните хора, които казвали, че “един ден при Бога се равнява на хиляди земни години”.

Онова, което хората не могат да разберат е, че нашите създатели/Нефилим са “боговете от звездите”. Те са онези, за които пише в стария завет и в други още по-древни ръкописи.

Една от причините да се говори в Библията, че един ден на боговете е хиляда земни години е скоростта на въртене на Нибиру спрямо Земята. По този начин те не са обременени от времето. Един ден живот на Аннунаки на тяхната планета се е равнявал, според древните ръкописи, на една година на Земята.

Това разкрива тайната, че нашите 360 дни – древният календар, изразяващи една слънчева година е бил сравним и на Нибиру, и че една от техните години (въртене около същото слънце) е 3 600 дни, които се равняват на 3 600 земни години. Това обяснява защо 3 600 наши години ще изминат през един цикъл на Нибиру.

Това може да обясни и древната хипотеза, че бащите на човека са извънземните от други планети. Те са създателите на биоматерията във Вселената.

Но защо са дошли на нашата планета щом като тяхната е била далеч и много по-голяма от Земята? Защо са решили да дойдат именно тук, за да създадат биороботи в опит да усъвършенстват земната еволюция? Специалистите сега говорят, че извънземните отново се приближават към Земята.

Но не е изключено Аннунаките, заедно с техните лидери да се намират или на Земята или на астрално ниво около нея. И че те всъщност отдавна не са на тяхната планета Нибиру.

Една от причините, заради която някога са пристигали на Земята, може да е добивът на злато, за да го върнат на Нибиру, която е използвала златото като естествен елемент за оцеляване. Но какво се е случило там, за да се нуждаят от златото? И какво е станало на тяхната планета, за да се появи тази нужда?

Причината, може да се намери в Генезиса, където се споменава, че “още в самото начало е станало нещо лошо”. Нещо лошо се е случило “в небесата”. Все повече изследователи твърдят, че една от луните на Нибиру се е сблъскала с планетата Тиамат (древната Земя) докато Тиамат е била между Марс и Юпитер. Огромната катастрофа не само е изхвърлила Тиамат от нейната орбита, но тя и луната на Нибиру са били почти напълно унищожени. Можете ли да си представите какво е ставало тогава в нашата слънчева система?

Тиамат е потънала в хаоса, което означава, че е тръгнала по нова орбита. Земята е станала безформена, напълно унищожена на повърхността от космическата катастрофа. Именно за това се говори в Генезиса. Нибиру е била много по-голяма планета (според древните текстове четири пъти по-голяма Земята), но и тя е пострадала от сблъсъка.

Даже върху страната на Марс, която тогава е била откъм катастрофата е паднала огромна атака от метеорити, заради което днес изглежда като че ли по Марс е било стреляно е гигантски оръдия. След катастрофата Марс е бил също унищожен и станал невъзможен за живот на повърхността си.

До каква степен е била унищожена Нибиру? Най-вероятно в много голяма, заради което Аннунаки са били принудени да тръгнат да търсят злато на другите планети тъй като то е било част от тяхната атмосфера. Какво се е случило на Нибиру, за да започне атмосферата и да се разпада? Дали тя не е участвала във Великата космическа война. Ако е било така, до каква степен е била унищожена Нибиру?

Най-вероятно е понесла непоправими поражения. В “Книгата на Енох” се споменава за падналите Нефилим, които са дошли тук. Споменава се и за техния дом. Това означава, че тяхната планета Нибиру е била унищожена. Много специалисти са убедени, че планетите не само са се ударили една в друга, но че Великата космическа война е била провокирана от междузвездно насилие от същите тези извънземни “богове”.

Ето защо, когато Нибиру е стигнала до момента, в който Аннунаки вече не са били в състояние да я спасят, те са я напуснали и са пристигнали на Земята, която по онова време е започнала да се съвзема от катастрофата чрез еволюционните цикли. Всички те – Енлил, Енки, Ану, са кацнали на Земята, когато Нибиру най-накрая е умряла напълно или е избухнала, оставяйки в Космоса само облак, който днес се наблюдава от НАСА. Спомняме си как през 1990г. НАСА съобщи, че е открила Планетата Х или Десетата планета. Но след това замлъкна и повече нищо не спомена на тази тема.

Ако е така, тогава не трябва да очакваме извънземни, които са оцелели от Нибиру, за да дойдат да спасят Земята. Защото тези извънземни отдавна живеят или на Земята или в астралните и райони. Както споменава Енох “те загубиха своя първи дом и станаха духове на тъмнината, блуждаещи наоколо”. Някои древни текстове пък предполагат, че те “циркулират чрез реинкарнация на Земята”.



Дали Десетата планета продължава да се върти в Космоса някъде зад Плутон като огромен мъртъв астероид, доста по голям от някои планети? Дали не е била унищожена като от нея е останал само космически облак? Или отново се приближава, за да изпълни древните злокобни пророчества?

Дали те наистина са “боговете от звездите”, които като биопрограма са създали хората, за да добиват вместо тях златото, което им е било необходимо за спасяването на атмосферата на Нибиру? Дали именно те са създали сегашната система от ограничения и “божи заповеди”, за да държат човека под контрол? Заради което човечеството досега не може да разбере, че преди всичко действа духовният, а не физическият закон?

Дали отново идва времето на края? Но ако всичко това е истина, тогава наистина застрашени са извънземните (Нефилим), които разбират, че губят своята власт. И вместо да ни карат да вярваме, че именно ние ще сме съдени те ще трябва да “жънат” онова, което са “посяли”.

Но дали ще поискат?
---------------------------------------------------------------
Меридиан 27
(по материали от чуждестранния печат)

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 11, 2008 1:09 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ДЕНЯТ НА СТРАШНИЯ СЪД

Вавилонският епос за сътворението приписва създаването на Небето и Земята не на Господ, а на планетата Нибиру. Тази история описана в “Енума Елиш”, вероятно е била позната на юдейските изгнаници във Вавилон, където ролята на Нибиру била празнувана в чест на върховния бог Мардук.

Повече от петстотин години след връщането на изгнаниците в Йерусалим Исус описал Деня на Страшния съд – първо наше свидетелство за тази идея. Но дали Исус и други по-ранни еврейски пророци са приели тази идея от легендите за планетата Нибиру? Със сигурност не може да се сбърка Нибиру като Господ в следващия библейски пасаж, описващ Потопа:

“Гласът Господен е над водите;
Бог на славата гърми;
Господ гърми над големите води.
Гласът Господен е силен;
Гласът Господен е величествен...
Гласът Господен разцепва
Огнените пламъци.
Гласът Господен тресе пустинята...
Господ седна Цар над Потопа”.


Авторите на псалмите явно са били запознати с идеята, че Нибиру е предизвикала Потопа, независимо че те го отдават на Божието проявление. Псалм 104 дори описва местоположението на Нибиру в Космоса:

“Господи Боже мой, ти си твърде велик;
с блясък и величие си облечен.
Ти, който се обличаш със светлина като с дреха;
И простираш небето като завеса...”

Симон Петър, апостол на Исус, явно слага Деня на Страшния съд в една категория с Потопа:

“... умишлено забравят, че небесата и Земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. А сегашните небеса и земя, съхранявани от същото слово (Божие), пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци...

... че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден... И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят.”

Този пасаж е забележителен, тъй като загатва за звездно събитие, което въздейства на небесата, както и на Земята. Това се потвърждава чрез обяснения за Деня на Страшния съд и в Коран, и в Книга на Исаия:

“Страшен час ще бъде както за небето, така и за Земята, Той ще дойде без предупреждение.”

“Защото прозорците на Потопа отгоре са отворени,
и основите на Земята треперят.
Земята се съкруши съвсем,
Земята се разложи съвсем,
Земята силно се разтърси...
Господ е накаже във висините
Войнството на високопоставените
Ина Земята земните царе.”

Захария дори намеква за небесно събития, което ще спре въртенето на Земята:

“В оня ден не ще има светлина;
Блестящите тела ще намалеят сиянието си;
Но ще бъде единствен ден,
Познат само на Господа-
Ни ден, ни нощ.
А привечер ще има виделина”.


Ако приложим нашето ново разбиране за “небеса”, библейското твърдение, че Царството Господне ще се придружава от нова Земя и нови небеса, придобива огромно значение. Според религиозното тълкувание Денят на Страшния съд ще се занимае с праведниците и грешниците сред човеците на Земята. Ако е така, защо е нужно също да се тресе и небето?

Ацтеките вярвали, че настоящата ера или “слънце” ще бъде унищожено от огън; някои будистки скулптури изобразяват подобни слънца, а настоящата епоха ще свърши, когато Земята се обвие с пламъци; индианското племе хопи има същото предсказание за края на света от пожар.

Тези поверия намират отражение също и в Библията, където Исаия описва ден, придружен от “пламъци на всепоглъщащ пожар”, заедно с “гръмотевици и земетресения и огромен шум”. Псалм 97 твърди, че Господ ще се яви заедно с огън и светкавици, които ще разтопят планините като восък. Самият Исус посочва земетресенията като едни от знаците, които ще отбележат края на света.

Тези легенди и предсказания не са дошли от въздуха, а със сигурност имат историческа основа. Кога би могло да стане следващото катастрофално явление, познато от религиите като Деня на Страшния съд, което е заплаха за човечеството?

Последният катаклизъм, Потопът от 10 983 г. пр.Хр., би могъл да се разглежда като много скорошно събитие в контекста на стотиците милиони години история на Земята. Ако тези природни катастрофи действат по точно определен цикъл, което е съвсем вероятно, тогава следващата е много далече от настоящето.

Добрата новина е, че не е много възможно да има катаклизъм през 2013 година, както доста мелодраматично бе предречено от Греъм Хенкок, позовал се на Дългото броене на маите!

Колко далече би могъл да е следващият катаклизъм? Най-високото число в шумерската математическа система било 12 960 000. Тъй като сега не би трябвало да съществуват каквито и да са съмнения по отношение на шумерското астрономическо познание и неговия източник, дали е било възможно това огромно число да представлява друг изключително дълъг астрономически цикъл?

Възможно ли е то да преброява годините до следващото преминаване на планетата Нибиру близо до Земята, а оттам и до следващия голям катаклизъм. Ако Потопът е станал в резултат от необичайно подреждане на външните планети, което е въздействало, разбира се, върху Нибиру, ако се допусне, че всеки катастрофален сблъсък премества Нибиру върху малко по-различна орбита, то колко време ще е необходимо на планетите още веднъж да се групират в една линия и това да съвпадне с някое от завръщанията на Нибиру?

През декември 1995 г. екип от американски учени, експериментиращи с теорията на хаоса, съобщи един доста интересен резултат. Компютърна симулация показала, че сноп еднакви махала, подложени на въздействието на еднакъв електронен импулс, имали хаотично поведение в пространството и времето; едва когато на всяко махало била дадена различна дължина и различен импулс, се появил организиран модел на поведение.

Ученият Морис Шатлен, като част от своите изследвания на периода на обиколка на Нибиру, открил удивителна серия от 3600-годишни подреждания на три или повече планети, които ставали в рамките на Слънчевата система. Дали е възможно от първоначално състояние на хаос всяко ново връщане на Нибиру постепенно да води тези планети към космическо равновесие? Възможно ли е този процес да се развива в продължение на 3600 връщания на Нибиру?

Връщайки се към шумерската математика, любопитно е, че числото 60, което формира основата на нашето “кратко броене” на секунди и минути, повдигнато на квадрат става 3600 – “средно дълго броене”, на връщането на Нибиру. Ако после повдигнем на квадрат 3600, резултатът е свещеното шумерско число 12 960 000. този период представлява точно 500 земни прецесионни цикъла от 25 920 години.

Тъй като Нибиру била силата, причинила люлеенето на Земята, съществува отчетлива вероятност Земята да се люлее в космическо равновесие с Нибиру. По същия признак, тъй като Нибиру е оформила Слънчевата система, както я познаваме днес, не е ли възможно външните планети също да обикалят в равновесие, определено от планетата Нибиру?

Това “дълго броене” на 12 960 000 години трябва да насочи вниманието ни към риск от катаклизъм, но не и към гаранция,че това ще стане. Ако Нибиру е трябвало да премине по необичайна орбита във вътрешната част на Слънчевата система, ние трябва да обърнем внимание също на допълнителните ефекти на планетата Марс, и още нещо – трябва да имаме предвид положението на Земята върху нейната слънчева орбита. Ето защо някои умножения на 13 милиона години биха били по-рисковани от други.

Понеже сме твърде далече от доказване на тази хипотеза, по-интересно е, че катаклизмът, който унищожил динозаврите, е бил датиран към периода преди 65 милиона години, което значи 65 милиона години преди най-скорошната природна катастрофа, позната като Потоп. Изминалото оттогава време е точна кратна на 13 милиона години.

Коя е всъщност планетата Нибиру, известна още на древните шумери? Това е планетата, която напълно съвпада с характерните особености на т.нар. Планета “Х”, която е търсена от съвременните астрономи в рамките на нашата Слънчева система. Смята се, че тази планета притежава елиптична орбита, която я отвежда в дълбините на космоса, много по-далече от орбитата на Плутон – поради което и до днес тя не е открита.

Изследването за Нибиру (Планета “Х”) започва с изключителен източник – 4000 годишен вавилонски текст, споменат по-горе “Енума Елиш”. За невъоръжено око този текст е приказка за битки между един бог и друг, героят на която е Мардук, главното божество на вавилонците. Вавилонската епическа поема започва така:

“Енума Елиш ла набу шамаму” – “Когато във висините небето не бе наименувано”. После се изброяват “боговете”, които са родени от АП.СУ (Слънцето), с описание, което съвпада с планетите от Слънчевата система с удивителни подробности. Тогава “в сърцето на дълбините” един нов и по-силен бог, наречен Мардук, бил създаден:

“Неговите членове били перфектни, извън всякакво сравнение...
неподходящ за разбиране, труден за усещане.
Четири били неговите очи, четири били неговите уши;
Когато движел устните си, огън излизал навън...
Той бил най-възвишен измежду “боговете”, учудващ бил неговия ръст;
Съставните му части били огромни, той бил изключително висок.”


Като Мардук се определя скитащата планета, напъхана в Слънчевата система от неизвестно космическо явление, вероятно изхвърлена от подобна нестабилна слънчево-планетарна система. Неговият път първо покрай Нептун, после Уран, показва движение по посока на часовниковата стрелка, обратно на въртенето на останалите планети около Слънцето.

Този фактор е много съществен. Комбинираният гравитационен ефект на останалите планети отпратил Мардук в сърцевината на новосформиралата се Слънчева система – към сблъсък с водниста планета, наречена Тиамат:

“Тиамат и Мардук, най-мъдри от “боговете”,
напредваха един към друг;
те се притиснаха н единоборство;
те стигнаха до битка.”

Въоръжен с пламтящ огън и сдобил се с различни ветрове или сателити, Мардук се изправил лице в лице с яростната Тиамат:

“Владетелят хвърли своята мрежа, за да я разгърне;
Злият Вятър, най-крайният, се развърза пред лицето й.
Когато тя си отвори устата, Тиамат, да го погълне-
Той се спусна към Злия Вятър, така че тя не затвори устните си.
Яростните бурни Ветрове тогава се натрупаха около корема й;
Тялото й се разду; устата й широко бе отворена.
Той изстреля през нея стрела, която разцепи корема й,
Проряза вътрешностите й, разкъса утробата й.
Като я сломи така, той изсмука нейния жизнен дъх.
След като уби Тиамат, водача,
Нейната чета той разпръсна, войнството й той разби.
“Боговете”, нейни помагачи, маршируващи от двете й страни,
треперещи от страх,
обърнаха гърбове, така че да спасят и опазят живота си.
Хвърлени в мрежата, те се оказаха впримчени...
Цялата армия демони, които бяха крачили от двете й страни,
Той окова във вериги, ръцете им той завърза...
Здраво омотани, те не можеха да избягат.”


Така планетата Тиамат била “унищожена”, а Мардук бил пленен в орбита около Слънцето, завинаги да се връща към мястото на небесната битка с Тиамат. При първия сблъсък сателитите на Мардук се разбили в Тиамат, но един орбитален период по-късно самият Мардук се “върнал при Тиамат, която той сам бил сломил”, и двете планети се сблъскали:

“Владетелят застана да погледне безжизненото й тяло.
Залови се артистично да разчлени тялото на чудовището.
Тогава, като мида, той я раздели на две части.
Владетелят стъпи върху горната част на Тиамат;
Със своето оръжие черепа той освободи,
Той прекъсна кръвните й канали,
И накара северния вятър да я разнесе.
До места, които никога не са били познати”.


По всяка вероятност горната част (“черепа”) на водната Тиамат става бъдещата Земя, преместена от един от сателитите на Мардук към нова орбита, заедно с нейния най-голям сателит Кингу (означаващо “Великият емисар”). При второто връщане на Мардук към мястото на небесната битка и дооформя нашата Земя.

“Половината (останалата) от нея той извиси като екран на небето;
затваряйки ги заедно, като наблюдател той ги усмири...
Той изви опашката на Тиамат,
За да оформи Великата ивица като гривна.”


В продължение на две обиколки около Слънцето планетата Мардук (Нибиру) е създала небето (астероида “Белт”) и Земята в допълнение към кометите.

Някои учени с голяма неохота приемат, че един текст на 4000 години би могъл да обясни произхода на Слънчевата система. В продължение на хилядолетия ние сме приемали като даденост това, че земната маса на нашата планета е концентрирана от едната страна на земното кълбо, с дълбока пропаст на дъното на Тихия океан от другата.

Сега, в резултат на космическите полети от края на двадесети век, съществува нарастващо преосмисляне, че такова изображение за Земята на континент-океан е уникално измежду всички останали планети от Слънчевата система.

Защо океанската кора е относително по-свежа и каква сила е причинила “гмуркането” на континенталната кора? Учените създадоха напълно противоречащи си теории, за да обяснят тези тайнствени аномалии.

Например смята се, че младата възраст на океанската кора вероятно е предизвикана от периодичното “гмуркане” в “задържаща зона” на мантията отдолу, където после тя по някакъв начин е рециклирана.

От друга страна, “Енума Елиш” може да обясни перфектно всяко нещо, защото тя описва Земята като половинка от планета, която катастрофално е била разцепена на две части – оцелялата част от водната планета Тиамат.

Доказателства от Луната също предлагат потвърждение на катаклизъм пред 4 милиарда години. Полетите “Аполо” откриха голямо количество скали, известни като “бреча”, които са били разпръснати и после смесени заедно от внезапна изключително висока температура. По същото време повърхностният слой на Луната изведнъж се разтопил и магнитното й поле било сведено до незначително ниво.

Според “Енума Елиш”, Луната (Кингу) първоначално била главен спътник на Тиамат и поради това се озовала в центъра на небесната битка. Нейните белези от битката могат по този начин да бъдат обяснени. Произходът на Луната като сателит на по-голяма от Земята планета също обяснява една от най-големите загадки на Слънчевата система. Колкото и изненадващо да изглежда, учените са твърдо разделени по въпроса за това как Земята се е сдобила с толкова голяма Луна.

В сравнение с връзката между други планети и техни сателити, земната Луна е прекалено голяма, а това е причинило огромни проблеми на повечето теории за нейния произход. Размерът й отхвърля вероятността тя да е била “пленена” от земната гравитация.

Теорията за разцепването (според която Луната била изхвърлена от Земята в състояние на свръх спин) също не успява да обясни как толкова огромна маса твърдо вещество би могла да бъде изстреляна, а оттам е довела до хибридната теория, според която една планета - неканен гост с размерите на Марс – вероятно е ударила с огромна сила Земята.

Теорията за разцепването е най-изтъкваната и досега като най-малкото зло, но ако Луната е била изблъскана от по-голямата планета Тиамат, тогава се елиминират ограниченията в размерите от теорията на разцепването.

Научните теории за произхода на астероида “Белт” са не по-успешни от тези за произхода на Земята и Луната. Официалната позиция е, че астероидите са планетоподобни (планетарни тела), представляващи останали и до днес отломки от създаването на Слънчевата система, които не са завършили прехода си към планети. Една от теориите внушава, че вместо да станат планети, тези планетоподобни са се сблъскали твърде бързо и са се разпръснали.

От друга страна, има научно доказателство, което твърди, че астероидите са отломки от катастрофален сблъсък. Отделно от факта, че това е интуитивно очевидно, съществува астрономическо уравнение, познато като “Закона на Боде”, което прогнозира съществуването на планета на точното разстояние, където астероидът “Белт” обикаля около Слънцето.

Кометите също са една загадка за съвременна наука. Независимо от изобилието на данни и изследвания, те си остават едни от най-тайнствените характерни качества на Слънчевата система. Тези ледникови планетоподобни се движат около Слънцето по прекалено удължен елиптични орбити в контраст с почти кръглите орбити на планетите.

Някои комети се връщат към Земята едва веднъж на няколко хиляди години, а най-дългата орбита е тази на Кохоутек, която е изчислена на 75 000 години. Разглеждат ги като “бунтарски членове” на Слънчевата система от гледна точка на това, че те обикалят около Слънцето в много разнообразни равнини, а посоката на въртене е тази на часовниковата стрелна – точно обратна на посоката на планетите.

Подобно на астероидите, някога се считало, че кометите са доказателство за експлодирала планета. Науката била спъвана от нарастващо противоречиви теории за това, чете са отломки от образуването на Слънчевата система.

Според някои справочници кометите по някакъв начин са се отскубнали от гравитацията на формиращите се планети, създавайки в най-отдалечените части на космоса, извън планетата Плутон, множество, познато като Облака на Оорт. След като били “складирани” в резервоара на Облака на Оорт, по незнайна причина някои от кометите “случайно се оказали на траектории във вътрешната част на Слънчевата система”.

Точно както е описано в “Енума Елиш” следваната от Мардук посока в действителност го води в противоположното на орбитите на останалите планети направление. Именно по време на първото преминаване на Мардук спътниците на Тиамат били “разбити” и множество малки планетарни тела (“богове”) били изтласкани от удара към нови орбити, “обръщайки гърбовете си обратно”, за да следват посоката на часовниковата стрелка на обикаляне на самия Мардук.

Проучвания на метеоритите също достигат до заключението, че тези фрагменти от комети някога са били част от една по-голяма планета. През 1948 г. Браун и Патерсън проведоха изтощително изследване и потвърдиха, че:

“Заключението е неопровержимо – метеоритите някога са били неразделна част от планета”.

В допълнение, още няколко аномалии в Слънчевата система сега се приписват на хипотетична планета – натрапник. Те включват необичайния наклон на оста на Юпитер, обратната посока на въртене на Венера и ексцентричната орбита на Плутон.

А ето ги луните на Марс, Нептун, Уран, Сатурн и Юпитер – те всички показват признаци на неестествено въртене, докато Шарон – мъничката луна на Плутон, може единствено да бъде обяснена с теорията за сблъсъка. Очевидно е, че Слънчевата система съдържа наследство от твърде насилствено минало.

Може ли съвременната наука да потвърди съществуването на Нибиру, планета с размери някъде между тези на Уран и Юпитер, с 3600-годишна елиптична орбита и перихелий, който нормално е близо до астероида “Белт”?

Откриването на нови планети през последните двеста години се е дължало предимно на науката математика, а не на конструирането на повече и все по-мощни телескопи. Например съществуването на Нептун първоначално било теоретически открито чрез не симетричностите в орбитата на Уран. По подобен начин Плутон бил намерен вследствие на наблюдения за неизвестна гравитационна сила, въздействаща върху орбитата на Нептун.

Следвайки същия принцип, астрономите се убедиха, че необяснимите нередности в орбитите на Уран, Нептун и Плутон (и в по-малка степен на Юпитер и Сатурн) внушават съществуването на по-далечна, неоткрита планета. Някои астрономи са толкова уверени в съществуването на тази планета, че са я нарекли “Планета “Х” - десетата планета”.

През 1978 г. теорията за Планета “Х” предприе огромен скок в развитието си след десетилетия на застой. Откриването на спътника на Плутон – Шарон, даде възможност да бъдат извършени точни изчисления на масата на Плутон, а тя се оказа, че е далеч по-малка от очакваното. Това позволи да бъдат математически потвърдени с много висока степен на достоверност изкривяванията в орбитите на Уран и Нептун.

Астрономите Робърт Харингтън и Том ван Фландерн, стигнаха до извода, че Планетата “Х” е изтласкала Плутон и Шарон от техните предишни позиции като сателити на Нептун. Учените предположиха, че планетата-нарушител е била 3-4 пъти по-голяма от Земята и вероятно самата тя е била пленена да обикаля около Слънцето “по една изключително ексцентрична и наклонена орбита с продължителен период на пълно завъртане”.

Пред 1982 г. НАСА официално призна вероятността за съществуването на Планета “Х” със своето изявление, че “някакъв вид загадъчен обект наистина е там – много по-навън от най-отдалечените планети”.

Една година по-късно ново изстреляният ИРАС откри огромен загадъчен обект в най-отдалечените кътчета на космоса. “Вашингтон пост” обобщи интервю с главния учен на ИРАС от JPL – Калифорния , по средния начин:

“Небесно тяло, вероятно с размерите на гигантската планета Юпитер и може би достатъчно близко до Земята, че би могло да е част от Слънчевата система, бе открито по посока на съзвездието Орион от космически телескоп... Всичко, което мога да ви кажа е,че ние не знаем какво ето” – каза Джери Нойгебауер, главен учен на ИРАС.”

Следващите години донесоха малко нова информация за търсенето на Планета “Х”. Заключенията на учените бе, че планетата е три до четири пъти по-голяма от размерите на Земята и предположиха, че притежава орбита, наклонена към еклиптиката с максималните 30 градуса, а така също, че местоположението й е три пъти по-отдалечено от Слънцето в сравнение с Плутон.

Търсенето и изследванията продължава и в наши дни, чрез изстрелването на ракети, носещи на борда си мощни телескопи, чиято единствена цел е да открият все още неизвестната планета от Слънчевата система – Нибиру (Планета “Х”).
---------------------------------------------------
Mеридиан 27

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 11, 2008 1:14 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ПЛАНЕТА "Х"

Може ли съвременната наука да потвърди съществуването на Нибиру, планета с
размери някъде между тези на Уран и Юпитер, с 3 600-годишна елиптична орбита и
перхелий, който нормално е близо до астероида "Белт"?

Откриването на нови планети през последните двеста години се е дължало преди
всичко на науката математика, а не на конструирането на все по-мощни телескопи.
Така бяха открити и Плутон и Нептун.

Следвайки същия принцип, астрономите се убедиха, че необяснимите нередности в
орбитите на Уран, Плутон и Нептун внушават съществуването на по-далечна,
неоткрита планета . Някои астрономи са толкова уверени в съществуването на тази
планета, че вече са я нарекли "Планета "Х" - десетата планета.

Въпреки правените напоследък опити да се развенчаят доказателствата - теорията за Планета "Х" е жива и здрава.

През 1978 г. теорията за Планетата "Х" предприе огромен скок в развитието си
след десетилетия на застой. Откриването на спътника на Плутон - Шарон даде
възможност да бъдат извършени точни изчисления на масата на Плутон, а тя се
оказа, че е далеч по-малка от очакваното. Това позволи да бъдат математически
потвърдени с много по-висока степен на достоверност изкривяванията в орбитите на
Уран и Нептун.

Двама астрономи от Морската обсерватория на САЩ във Вашингтон
последователно възкресиха идеята за Планета "Х". Въпреки всичко тези астрономи -
Робърт Харингтън и Том ван Фландерн, стигнаха доста по-далече, използвайки
математически модели. Те показаха, че Планета "Х" е изтласкала Плутон и Шарон от
техните предишни позиции като сателити на Нептун.

Учените предположиха, че планетата-нарушител е била 3-4 пъти по-голяма от Земята и вероятно самата тя е била пленена да обикаля около Слънцето "по една изключително ексцентрична и
наклонена слънчева орбита с продължителен период на пълно завъртане". Дотолкова
напомня за "Енума Елиш"сякаш те са го използвали за своя научен труд!

През 1982 г. самата НАСА официално призна вероятността за съществуването на
Планета "Х" със своето изявление, че "някакъв вид загадъчен обект наистина е там
- много по-навън от най-отдалечените планети".

Една година по-късно ново-изстреляният ИРАС откри огромен загадъчен обект в
най-отдалечените кътчета на космоса. "Вашингтон пост"обобщи интервю с главния
учен на ИРАС от JPL:"Небесно тяло, вероятно с размерите на гигантската планета
Юпитер и може би достатъчно близко до Земята, че би могло да е част от
Слънчевата система, бе открито по посока на Съзвездието Орион от космически
телескоп…"

Следващите години донесоха малко нова информация за търсенето на Планета "Х".
Въпреки това някои учени са убедени , че тя съществува, защото продължиха да
провеждат математическо моделиране на нейните характеристики.

Заключенията им
потвърдиха теорията, че Планета "Х" е три до четири пъти по-голяма от Земята и
че притежава орбита, наклонена към еклиптиката с максималните 30 градуса; а така
също, че местоположението й е три пъти по-отдалечено от Слънцето сравнение с
Плутон. През 1987 г. НАСА направи официално изявление за признаване вероятното
съществуване на Планета "Х".

През 1993 г. Том ван Фландерн в своя труд подчерта, че Планета "Х" все още е
единственото обяснение за странния произход на Нептуновата спътникова система и
необичаините характеристики на Плутон и Шарон. Той предложи също едно много
важно доказателство за отклоненията в орбитите на няколко комети.

Том ван Фландерн изтъкна, че смущенията както в планетарните, така и в орбитите на
кометите силно внушават присъствието на единично тяло. Това търсене сега се
осъществава в южното небе, но се оказва невероятно трудно да се открие толкова
отдалечен обект, които се движи съвсем бавно сравнение със звездите.

Забележителното е, че по отшощение на размера, орбиталните качества и разстояние
на местоположението специфичните характеристики на Планета "Х" са идентични с
тези на Нибиру, както е описано от вавилонците и шумерите.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 11, 2008 1:16 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

НИБИРУ

През последните години имаше много спекулативни писания за Планетата X, която е
позната още като Планетата Нибиру. Повечето от тези писания са базирани най-вече
на книгата на Захария Сътчин – “Дванадесетата Планета”. Сътчин, както и
Великовски и Дарвин, използва своите относителни теории, за да подкрепя своите
твърдения. Изниква един въпрос: Истинска ли е Нибиру? Отговора на този въпрос е
едно кънтящо “ДА”.

Планетата Нибиру (Ne.Bi.Ru) е позната под много имена, като: Планетата Х,
Дванадесетата планета, Мардук, Рай и Кралството на Небесата ("Kingdom of the
Heavens"), и други в различните култури. Въпреки, че Нибиру се нарича
Дванадесетата планета, технически не е планета в нашата Слънчева система.
Фактически тя е планета от друга слънчева система, а звездата, която е била
Слънцето в тази слънчева система е изгаснала.

Нибиру никога не е била видима от Земята, но звездата, която е била център на Нибируанската слънчева система е била видима в небето от нашата планета. Орбиталната линия на Нибиру е дала на Ануннаките предимството да имат подвижна обсерватория, от която те биха могли да
наблюдават и да изследват много други планети близо до нейната орбита.

Има такива, които вярват, че Ануннаките от Нибиру ще се завърнат на Земята
съвсем скоро. Те вярват, че Планетата Х ще премине покрай Земята на 3600-ната
година от орбитата й около нашето Слънце. Тези вярващи са ужасени от
последствията, до които това близко преминаване може да доведе. Те се страхуват,
че това може да причини земетресения, приливни вълни, значителни наводнения,
недостиг на храна заради климатичните условия, болести, метеоритни огнени бури,
вулканични изригвания и други подобни. Те се страхуват, че това ще доведе до
огромно катастрофално нещастие свързано с многобройни загуби на живот на Земята.

Древните хора наименували Планетата Х като Нибиру на Шумерски и Мардук на
Вавилонски. Казано е, че древните месопотамци вярвали, че Нибиру е дванадесетата
планета в нашата Слънчева система и че е била “рай”, който техните богове
обитавали и дошли от него. Нибируанците - хората от Нибиру - са често
споменавани като Ануннаки, Нефилим, Елохим (множествено за Бог) и Мардукци.

Нибиру е била населена от рептилска супер раса и управлявана от елитарна
аристокрация позната като “Нефилим” на еврейски, което означава “тези, които
слязоха от небесата на Земята”. Навремето Ануннаките били една от многото
технологично напреднали извънземни раси. Фактически тяхната цивилизация
напреднала далеч отвъд повечето други раси от този период. Ануннаките наричали
тяхната родна звезда (слънце) “ZAOS”.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 11, 2008 1:22 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ЩЕ БЪДЕМ УДАРЕНИ ОТ АСТЕРОИД ПРЕЗ 2036 ГОД.?

Британски космически изследователи вече разбулиха проектирането на сателит,
който ще засича Апофис, потенциалният астероид-разрушител на планетата, открит
през 2004г. с диаметър от 390 м.

Апофис ще бъде само на 100,000 мили от Земята през 2029г., но може да ни удари
през 2036г. Евентуална колизия може да създаде енергия 10,000 пъти по-голяма от
тази на опустошителния взрив от ядрената бомба в Хирошима. Всичко в диапазон от
хиляди кв. км ще бъде пометено, но най-значителния ефект ще бъде причинен от
прахта, създаден в атмосферата.

Компанията Astrium излезе с предложение за мисия, наречена "Апекс", насрочена
за 2013г., която има за цел да изследва Апофис. Проектът е финансиран от "the
Planetary Society", международна научна група, основана от Карл Саган.

"От съществено значение е да съберем информация за Апофис колкото се може по-скоро,
защото знаейки веднъж курса му най-безопасният начин да се избегне бедствието е
да се "бутне" астероида, така че да промени орбитата си", каза Майк Хеали,
директор на Austrium's space science. "Ако го оставим твърде дълго ще бъде
невъзможно да построим съоражение, достатъчно мощно да промени орбитата му. В
най-добрия случай можем да отклоним астероида преди 2025г. за да сме сигурни че
няма да ни удари."

Измерванията направени през Декември 2004. разкриха, че Апофис е имал шанс от
1/37 да се блъсне в Земята през 2029г. По-нататъшните измервания опровергаха
тази опасност, но астероида все още е причина за тревога за 13 Април 2029,
когато ще се приближи достатъчно за да бъде отклонен от орбита.

Ако това отклоняване го накара да премине през някаква определена точка в космоса, Земята
ще бъде афектирана в следващия му преход - през 2036г. През 2007, астрономите са изчислили какъв е шансът Апофис да премине през тази точка, която е с диапазон от 600м .

Над 100 екипа от 25 държави ще представят проектите си на състезанието на Planetary Society и победителят ще бъде избран от НАСА и Европейската Космическа Агенция за реализирането на избрания проект.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Апр 17, 2008 11:46 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

13-годишен откри грешка в изчисленията на NASA за сблъсъка с астероида Апофис

Немският ученик установил, че шансът Апофис да удари Земята е не 1 към 45 000, а 1 към 450, ако удари спътник в орбита

13-годишният немски гимназист Нико Маркард (Nico Marquardt) откри сериозна грешка в разчетите на NASA за евентуалния сблъсък между астероида Апофис (Apophis) и Земята, в резултат на преминаването му край планетата през април 2029 г., съобщава France Presse, цитирайки информация на германският ежедневник Potsdamer Neueste Nachrichten. В анализа си, базиран на телескопските данни на Института по астрофизика в Потсдам (AIP), момчето доказва, че рискът Апофис да удари Земята е много по-голям, отколкото предвидения от NASA.

По-рано американската аерокосмическа агенция съобщи, че Апофис ще премине на опасно близо разстояние от Земята – около 32 500 км., на 13 април 2029 г. Ако астероидът уцели т. нар. “гравитационна примка” с диаметър около 400 метра, той може да промени траекторията си и да удари Земята при следващото си приближаване към планетата през 2036 г.

Според предвижданията на NASA, рискът от подобен удар е 1 към 45 000. Според изчисленията на Нико, чийто резултати били потвърдени от експерти на Европейската космическа агенция (European Space Agency; ESA), опасността от сблъсък всъщност е 1 към 450, заради вероятността от сблъсък между Апофис и някой от над 40 000-те сателити в околоземна орбита, който да промени фатално траекторията му.

Спътниците се движат със скорост 3,07 км./сек. по различни орбити на разстояние до 35 880 км. от Земята, докато астероидът ще прелети на 32 500 км. Ако се сблъска със сателит през 2029 г., има голяма вероятност Апофис да удари планетата при следващото си преминаване през 2036 г.

13-годишният гений направил откритието си в проект за регионално научно състезание, със заглавие “Апофис - Астероидът-убиец”.

Прогнозите на NASA и Маркард обаче съвпадат в частта за последствията от удара – при навлизането си в атмосферата, Апофис ще се превърне в горящо кълбо от иридий и желязо с диаметър 320 метра и тегло 200 млрд. тона, което ще падне в Атлантическия океан. Ударът ще предизвика невиждано по интензитета си цунами, което ще потопи островите и ще разруши както бреговата линия, така и част от вътрешността на крайбрежните държави. Плътният облак от прах, който ще се вдигне при сблъсъка, ще затъмни слънцето за неопределен период от време.

През лятото на 2007 г., британската аерокосмическа компания “Астриум” представи проекта на космическия апарат “Апекс”, който да бъде използван за предотвратяването на вероятната катастрофа, посредством детайлното изучаване на астероида в продължение на 3 години, в търсене на начини за извеждането му в безопасна орбита. Според проекта, “Апекс” трябва да се приближи до Апофис през 2014 г. и въртейки се около него през следващите няколко години, да събира информация за него, която да се изпраща на учените на Земята.

bgfactor.org




_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov