БЪЛГАРИНЪТ за българина - или бедност и озлобление ...

Пуснато на: Сря Дек 26, 2007 9:53 pm Заглавие :

Кхм....добре,де ще помисля как да обясня какво аз разбирам под "достоен човек"..
"пък ще видим по подир",както е казал поетът. Rolling Eyes

Ще започна с това -добронамерен,прощаващ,но незабравящ(иначе е глупак),неотмъстителен(което е следствие на прошката),знаещ добрините на прадедите си,та когато е изкушен да стори зло,да спре и осъзнае,че извършвайки зло,ще навреди не само на себе си,а и на всички деди преди него...
И т.н. и т.н.
Явно под една и съща дума различните хора разбират различни неща или нюанси,та е нужно да се дообяснява,.
Мечтая за деня,когато ще се разбираме телепатично,та да няма недоразумения

Пуснато на: Сря Дек 26, 2007 10:29 pm Заглавие :

Не само на дедите си ще навреди, ами и на всички онези, които ще се родят след него ...

Няма никакви недоразумения, има само пояснения и ... уточнения, за да няма допотопни заблуди! Razz

Пуснато на: Пон Яну 28, 2008 3:14 pm Заглавие :

Преди време бях пейстнала някъде из форума статия,продиктувана от наблюдения на един млад човек който стажува и живее в Белгия /иначе е студент по социология в СУ/.Ставаше въпрос как разпространеното мнение за българите там е, че са "мутри,джепчии/ки/ и проститутки, просто защото преобладаващия гастролиращ там контингент е съставен от такива екземпляри. В изказването му личеше много болка и съжаление от този факт.
Сега ще пейстна друга статия на по-различна тема, но пак е свързана с народопсихология, манталитет и възпитание, които до голяма степен влияят върху живота ни като индивиди и общество като цяло:

Любезността се възпитава

Откакто съм в Белгия един прост факт неминуемо ми прави впечатление, а именно любезността на хората (в случая - белгийците).

По улиците, в магазините, при приятелите, познатите и т.н. всички те се държат любезно, усмихнати са през повечето време и направо ти прави кеф да общуваш с тях.

Знам какво ще ми кажете: „Това е изкуствена усмивка закотвена на лицата им и изобщо не е искрена, нито пък любезното отношение“. Да, ама не.

Според моя скромен опит, спокойно мога да твърдя, че тук хората не са „изкуствено любезни“, дори и продавачите в магазина. То просто се усеща. Всеки от нас може да усети кога с него се държат лицемерно, камо ли лицемерно-учтиво. Едно е намръщеният/ната продавач/чка да ти каже „Добър ден“, „Мерси“, „Благодаря“, „Приятен ден“, „Заповядайте отново“, колкото да отбие номера или само защото шефа е казал да го казват, а съвсем друго е когато видиш блясъка в очите на човек и видиш, че е искрен/а.

Дълго се чудех как го постигат тия хора. Иска ми се и у нас да е така. И мисля, че най-накрая открих отговора. Формулата за едно любезно и учтиво общество била много по-проста отколкото си мислех.

Ще илюстрирам цялата работа с един прост пример:

Съседката ми, която живее под моя апартамент е жена на около 40 години, два пъти развеждана, с 2 деца – съответно момиченце на 3 годинки и момче на 12. Тя живее под наем сама с двете си деца и работи много за да издържа семейството си.

До тук добре. Искам да си представите една такава картинка в България, за да усетите разликата.

От време на време тази съседка ми идва на гости с дъщеря си (което е хубаво за мен, защото си упражнявам холандския с нея). Как мислите изглежда тя? Какво ми говори? Само се оплаква за тежкия си живот и колко й е трудно сама с две деца и т.н.? НЕ! Точно обратното.

Тази жена винаги е усмихната. С нея можеш да говориш на всякакви теми. Добър човек е и направо ти е гот да си общуваш със нея. Но за да не се отклоним от темата нека се концентрираме върху дъщеря й.

Това момиченце, само на 3 годинки, още от сега е научено всеки път да казва „Благодаря Ви“ (да, правилно прочетохте – в учтива форма). Не са малко случаите когато това хлапе ми прави на мен забележка, че не съм й казал „Благодаря Ви“. И винаги когато го казва е една такава усмихната, абе голяма сладурана. Направо ти разтапя сърцето (въпреки че си е доста буйно дете).

И в един от тези моменти на мен ми светна.

Ако от малък си научен да си учтив и усмихнат, то когато пораснеш ти няма да го правиш изкуствено, просто защото то ще е в тебе и ще ти идва от вътре без абсолютна никаква принуда. И мисля, че точно това е решението на проблема. Ако не друго, поне моите бъдещи деца ще ги възпитам така.

Та, така. Според мен това е начина да възпитаме нещо хем толкова дребно, хем толкова важно в ежедневното общуване в нашето общество. Не е трудно, но в същото време е адски важно. Всеки от вас знае, че когато се обърнеш към някой с усмивка и любезно, то в поне 90% от случаите другия човек отвръща по същия начин. Винаги съм се питал защо аджеба ние българите сами си усложняваме общуването и отношенията помежду си, но тука вече опираме до народопсихологията на народа ни, а там става вече батак и то голям.

Ето как според мен тук са си опростили нещата. С елементарно възпитание. А ние не можем ли така?

Пуснато на: Пон Яну 28, 2008 5:28 pm Заглавие :

И аз съм забелязала, че когато подходя с искрена усмивка към хората, то и те повече или по-малко ми отвръщат по подобен начин. Сигурно, защото всички сме нещо като скачени съдове. Обаче е много трудно да си лъчезарен и усмихнат, когато ти е тежко. Става, но трябва голяма доза самоконтрол.

Пуснато на: Пон Яну 28, 2008 6:34 pm Заглавие :

А самоконтрола просто е равносилен на елементарното възпитание, което на българина въпиющо липсва, защото той е безпардонен, арогантен, злобен, завистлив, супер нахален и супер агресивен! Това е, както и да я въртите. Rolling Eyes