Подадена милостиня - от милост или съжаление ...

Пуснато на: Сря Фев 14, 2007 10:08 pm Заглавие :

Ами забелязала съм в центъра на София, напр. в подлезите, как всеки си подминава забързан покрай такива хора, единици са тези, дето се спират и се бъркат да оставят нещо.И на мен ми се е случвало, когато много бързам и ги забележа в последния момент, след като вече почти съм ги подминала.Случвло ми се е понякога да се върна.Но признавам, че има хора, които не предизвикват никакво съчувствие у мен, даже напротив - отвращение, защото ги усещам, че не са от наистина нуждаещите се, а от просешката мафия, тях ги докарват с коли или такси по "обекти" и ги контролират "работодателите" им, някои самосиндикално си заработват седмично повече от мес. заплата, не знам как става, след като много ги подминават, но сами са си го признавали.Обидно е за такива "балъци" като нас.

Пуснато на: Сря Фев 14, 2007 10:14 pm Заглавие :

наистина е обидно когато някой се подиграва с твоето милосърдие и добрина.тука в "другата България" не сме толкова много хора и почти се знае кой е от фалшивите просещи и кой е от нуждаещите се просещи.аз например поодърпах ушите на едно такова нагло същество защото ми иска пари а аз му предложих да го почерпя с натурален сок-онова дете ми тегли една дълга.... а накрая най нагло ми вдигна паричките от сметката,които бях оставила на масата.не се сдържах и му поодърпах ушите-сега като ме види се изнася на другия тротоар и ме гледа лошо.

Пуснато на: Сря Фев 14, 2007 10:22 pm Заглавие :

Много често обикалят по домовете от разни фондации и събират пари за лечение на деца - показват някакви документи и дават квитанции - дали са истински или фалшиви е трудно да се каже, но в такива случаи винаги давам.Случвало ми се е да ме зьаварят без пукната стотинка, с голямо неудобство ги отпращам, надали ми вярват, че наистина нямам в момента.Много се дразня обаче като ме спират на улицата едни нахакани типове и се държат, все едно си им длъжен да се отзовеш и те карат да се чувстваш виновен, ако откажеш.А ти може действително да нямаш в момента, и това се случва понякога.А като седнеш някъде на кафе и там обикалят - как да откажеш, след като си симал за кафе/или кола, или сок/, замчи имаш и за дарение.Тогава сработва съвестта - ето аз си правя тук кефа, а има страдащи и нуждаещи се /става въпрос за набиране на средства за лечение на деца/, ами ако и мен ме стигне същото и разчитам на такива помощи? Ужасно е...

Пуснато на: Сря Фев 14, 2007 10:37 pm Заглавие :

Не... не е така! Аз се извинявам, задето не съм се изразила правилно Embarassed

! На колежката ми също и се късаше сърцето и затова искаше да се махнем, след като вече бяхме дали на жената да си купи геврека...тогава и на нея и стана кофти и..!

Пуснато на: Чет Фев 15, 2007 8:11 pm Заглавие :

Класически вариант на емоционално изнудване Very Happy

Наистина е ужасно Confused

Особено ако поддаваш Razz

Тогава ще те наобикалят и отупват като брашнян чувал. Те са професионалисти и си помнят "добрите клиенти".

Лошото е, че заради тях горят душиците на онези, които наистина са го закъсали и са излезли на улицата да избият "за баничка". А още по-лошо е, че на някои временно закъсали баничката им се услажда и стават профита. Имаше един такъв случай, който се разви за няколко месеца пред очите ми. Един много мил и приличен пенсионер излизаше един два пъти месечно преди пенсия. После започна да излиза един-два пъти седмично. После започна да носи превръзки и да се заяжда с минувачите, които не му даваха парички. И накрая стана един злобар, дето само като го видеха, викаха кварталния Sad

Много шантава история - ни е да си човек, ни е да си звяр Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Фев 15, 2007 9:15 pm Заглавие :

Давам си ясна сметка, че е емоционално изнудване, по-лошо, нарушават ти личното пространство, както се казва "нарушават ми медитацията"/за мен когато имам възможност за 10-15 мин. да си прочета вестника с кафето е свещен личен ритуал, табиет/ и ме карат да се чувствам виновна и заради чувството на досада, което изпитвам в момента. Crying or Very sad

Пуснато на: Чет Фев 15, 2007 9:38 pm Заглавие :

Аз помагам ЕДИНСТВЕНО на когото АЗ си реша!Никакви сълзи и хленч не ме трогват.
Всъщност с профитата разиграваме театър Smile

Ето пример:

-Бате,дай някой лев бе!
-Не,благодаря,казвам аз с учтива усмивка и оня се облещва от изненада Shocked

Пак си повтаря молбата,мислейки,че или не съм го разбрал или докато се напъне да измисли друго.
Пак му отвръщам нещо от сорта.
А ако каже ,че има деца,му казвам:
-Ми що правиш,след като знаеш,че няма да можеш да ги отгледаш?Това е безотговорност,дори престъпност!
Обикновено не се налага повече да се напъвам и аз,защото си заминава към следващия шаран.

Но,наистина,има хора,които са сами,стари,болни или в голяма депресия или знам ли какво и понякога един жест на милосърдие им връща вярата,че има смисъл да продължават.
Как да ги познаете ли?Вслушвайте се в Интуицията си! Може и да "сбъркате",но със сигурност няма да ви е яд после,та...спокойно я слушайте и решавайте!Успех! Smile

Пуснато на: Чет Фев 15, 2007 9:51 pm Заглавие :

Интуицията наистина е най-добрия съветник в такива случаи - на кого да дадеш и на кого не.Като даваш и на теб ще ти се даде, някога, някъде, от някого.Естествено не от тази максима трябва да се ръководиш, важното е да го правиш с лекота, а това става само, когато усетиш, че е на правилния човек, т.е. истински нуждаещия се, а не някой тарикат и мошеник. Някои от тях така умеят да те забаламосат, че докато се усетиш и се бъркаш, много усилия трябва да полагам, за да не се поддавам на въздействието на такива, щото и аз съм един балък, много съм лесна за манипулации. Crying or Very sad

Пуснато на: Чет Фев 15, 2007 9:58 pm Заглавие :

Ако познаваш някоя баба-милионерка над 85, без наследници и дългове,която да е балък-ще делим после Wink

Уточнение. 85 години,не кила Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Фев 15, 2007 10:01 pm Заглавие :

Толкова екстри на куп събрани - не познавам такава, ако има въобще, бъди сигурен, че по-оправни хора от нас вече са се класирали! Sad

Пуснато на: Чет Фев 15, 2007 10:03 pm Заглавие :

Ееее!

Няма джакпот,няма баби-милионерки... Crying or Very sad

И после :"Що не съм гледал ведро на Живота?" Confused

Пуснато на: Чет Фев 15, 2007 10:06 pm Заглавие :

Да не ти се падне някоя жилава бабичка да те умори и надживее Smile

Пуснато на: Чет Фев 15, 2007 10:13 pm Заглавие :

Ауданеееее мисли му...! От много акъл, накрая да не ти излязат криви сметките Razz

! Представяш ли си... някоя 100 килограмова бабичка Rolling Eyes

... на това му викам "супер джакпод" Laughing

!

Пуснато на: Пет Фев 16, 2007 3:04 am Заглавие :

К'во толку лошо съм ви направил,та ме проклинате с извънгабаритни товари?!Тц,тц,тц!
Ако бабионерката е над 100 кила,в договора ще има задължителна клауза В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да не е над мен,впредвид,че не съм анимационен герой...
Или по-ясно казано-не ща да ставам ваденка !

Пуснато на: Пет Фев 16, 2007 7:34 pm Заглавие :

Помогнете на бай AUDAN, един офицер гине пред очите ни. Confused

Просията май си е благородно занятие, като почета и се замисля за живота въ`бще Sad