ЧЕРНО-БЕЛИТЕ СЪНИЩА СА ПРИЗНАК НА ДЕПРЕСИЯ

Сънят е не просто почивка. Това е тежка работа, идеално състояние за самопознание и изключване от всичко, което ни пречи по време на бодърстване, своеобразна защита на мозъка, който преработва информацията със знак минус в знак плюс.

За психиатрите и психолозите сънищата (които Фройд нарича царски път в безсъзнателността) са безценен диагностичен материал, помагащ да се разбере и оцени личността на пациента.

*Емоционалните хора с мобилна нервна система обикновено сънуват цветни, ярки сънища, с наситено действие и богат сюжет.

* Мрачните, в сиви тонове сънища са признак на депресия.

* А еднотипните, с повтарящ се сюжет, говорят за наличие на някакъв неразрешим проблем.

Един от най-разпространените поводи за търсене на психологична помощ са мъчителните нощни кошмари. Работата с такива пациенти според лекарите никак не е лесна.

В тези случаи не може да се помогне само с таблетки. Медикаментозното лечение задължително се допълва с психотерапия.

Без анализ на дълбоките психологични причини нощните кошмари не могат да бъдат победени.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ
По време на сън не само минават много болести, но и много други се зараждат. Списъкът им е доста дълъг. Между тях са:

* инфаркт;

* стенокардия;

* нарушение на сърдечния ритъм;

* инсулт;

* епилепсия;

* мигрена;

* болки в шията;

* хипертония;

* коремни болки.

Достатъчно е хората с такива проблеми да нормализират съня си – и от проблемите не остава и следа.

Доказателства за това са многобройните изследвания.

Наблюдавайки пациенти с хипертония, специалистите направили смел експеримент – престанали да им дават хипотензивни (понижаващи артериалното налягане) препарати, но за сметка на тях им назначили добро сънотворно. За 10 нощи кръвното налягане на всички пациенти се нормализирало.

За сърцето е полезен следобедният сън. Според последните изследвания на сътрудници на медицинското училище в Харвард рискът от сърдечносъдови заболявания при любителите на следобедната дрямка намалява с 37 процента.

Учените обясняват този ефект много просто: дневният сън влияе на нивото на хормоните на стреса, чието повишено количество е свързано с риска от инфаркт и инсулт.

Вероятно поради тази причина в страните, където следобедният сън (прословутата сиеста) е традиция, нивото на сърдечносъдовите заболявания е значително по-ниска.