От днес до Коледа е време за пост

Днес започват 40-дневните Коледни (или Рождественски) пости, които завършват на (или по-точно след) 24 декември - Бъдни вечер.

Периодът на поста се нарича още Малка четиридесетница, за разлика от Голямата (Великденския пост), и се спазва от всички православни християни.

Постещите може да употребяват олио и вино без сряда и петък. Не се ядат храни от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал, с изключение на безгръбначните - охлюви, миди, октоподи и др., които се считат за постни храни. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и червено вино.

Изключение от Коледните пости се прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, които могат да консумират мляко и млечни продукти.

Според църквата обаче "пост телесен без пост духовен" не допринася за спасението на душата. Постенето не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние то се превръща просто в диета.

"Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?", пише св. Анастасий Велики.

Основната цел на поста е като потискаме страстите и желанията на плътта, да възстановим нарушената хармония в душата. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове и да търси опрощение, съветват духовниците.

Този, който се готви за изповед и причастие, трябва предварително да уточни с изповедника начина на постене. От апостолско време църквата е наредила светото тайнство изповед и причестяването да се предшестват и съпътстват от т.нар. говеене.

Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).

Светият Синод разрешава при изключителни случаи енорийските свещеници да извършват венчавки от 26 декември до 4 януари, без да искат предварително разрешение от своя митрополит.

Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на Коледните пости да не се яде месо само в петъчните дни.

Пуснато на: Сря Ное 14, 2007 6:50 pm Заглавие :

Аз пък напук на цялата християнска умопобърквация сключих граждански брак именно през тези "велики пости"!

А знаете ли, че само за десет дни човек може да развие такава жестока анемия, особено пък, ако е и генетично обременен с такава, и същата е дремела тихичко до момента на "великите пости"?!

А знаете ли, че при такива пости следва яко тъпчене с месища и какви ли не мазнотии и вкусотии, при което организма изпада в шок и ... евентуално започват сериозни здравословни проблеми?!

Човек би трябвало да живее балансирано във всяко едно отношение, по всяко време без да изпада в крайности, за да живее по-дълго и по-мъдро.

А що се отнася до духовният пост нещата са абсолютно вярно написани и казани, но ... забележете ... не от църквата, а от св. Анастасий Велики.

И както винаги другите религии явно са по-умерени и либерални в "изискванията" си. Razz

Пуснато на: Сря Ное 14, 2007 7:02 pm Заглавие :

Всъщност и аз имах предвид "духовния" пост,иначе не съм привърженик на сляпото спазване на поста.Познавам хора,които постят по здравословни причини /или повод да се подложат на диета за отслабване/,но хич и не помислят за другата страна на нещата.Аз пък на времето хал-хабер си нямах за тези канони,тогава се сгодих образно казано/думата "годеж" не сме я употребявали,нито сме се сещали за нея тогава/.А след поста номера с натъпкването с месища съм го виждала и аз - до полунощ на Бъдни вечер постят,след полунощ айде на месищата,после оле-мале,корема!Същото и по Великден - пости,пости и полсе юруш на агнешкото - 2-3 дни не могат да се оправят след това.

Пуснато на: Сря Ное 14, 2007 7:16 pm Заглавие :

Може би е станало ясно,че не симпатизирам на християнството.
Но правя разлика между религиозна простотия и жилави народни традиции,известни повече като "езически".Защото под "език" някога се е разбирало не само органът или сборът от думи,а и хората,говорещи един и същи език.
Т.е. християнството борейки се срещу езическите традиции,се е борило срещу българските и тракийските традиции.защо са го правели,няма да се впускам в подробности.само ще напомня,че желанието за контрол над съзнанието на масите не е от вчера.

Но макар да е забранявало доста неща,народът си е инат и си е вършел нещата отпреди,понякога тайно,но е вършел.Тогава христианските водачи похристиянчили доста празници.Еньовден станал денят на Йоан кръстител,Есенното равноденствие или кръстов ден запазил името си,но му променили значението.Коле-ден го нарочили за Рожденият ден на Иисус Христос,макар,че ако се осланяме на новия завет,то месията би трябвало да се е родил през октомври някъде и т.н. и т.н.

Но да се върна на темата.
Пости е имало дълго преди християнството.Чрез по-леката храна хората се пречиствали и усилвайки по този начин имунитатът си,се спрявали по-лесно с традиционните есенни хреми.
Особено това е в сила в районите с умерено-континентален климат.

така,че постете и знайте,че това е много древно средство,използвано от дедите ни.

Пуснато на: Сря Ное 14, 2007 7:26 pm Заглавие :

Аз пък ще ви кажа - постете и знайте, че след постите следва жестоко преяждане и пренатоварване на организма, който изпада в шок от това нещо.

И именно поради тази причина по времето на подобни празници от този свят си отиват но оня доста хора.

Така, че ... традицията си е традиция наистина, то и заради това българина е на туй дередже ... от ината си и безумието си невежо. Razz

kati,мидите в библията се считат за ''мръсна храна".Те преичстват водоемите и като се има впредвид колко са чисти...
Охлювите и изобщо всичко,което е без люспи се забранява за харана.
Не знам дали е фанатизъм или останка от дрено знаниие... Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Ное 14, 2007 7:35 pm Заглавие :

Разпространено е схващането,че постите/не смо в Християнската религия/ съответстват на разбиранията за здравословно хранене в зависимост от сезоните на съответните географски ширини и не са измислени случайно и само с цел ограничаване на хората,но интерпретацията е поднесена по друг начин.

Но имайки предвид разпространението на религиите по различните части на света,със съвсем различни климатични условия,това изконно предназначение си губи ефекта,дори може да има обратен ефект.

Който иска и е в подходящо състояние на организма да не му навреди,може да пости.Който е подложен на голямо физическо натоварване,или изразходва много енергия,дори и умствена,не е препоръчително да го прави.

Диабетици също,за деца и бременни да не говорим,въпреки,че някои откачалки се правят на вегетариантки и бременни и ми е мъка за децата им,на какъв дефицит ги подлагат в зародиш.

Имах една колежка,която след оцеляване от катастрофа на цялото семейство,стана много религиозна и започна да спазва много стриктно всички канони.

Беше искрена във вярата си наистина,но и помня как припадаше от изтощение като спазваше в определените дни и срогия пост - ядеше две филии с олио само,поради липса на подходяща храна в стола и в магазина/ведомствени/,та трябваше да я свестяват,дори веднъж и Бърза помощ викаха за нея,но тя си продължаваше по същия начин. Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Ное 15, 2007 6:43 pm Заглавие :

Тааа ... как беше значи?!

Кой каквото сам си направи, никой не може да му го направи, нали?! Cool

Пуснато на: Сря Ное 21, 2007 4:19 pm Заглавие :

Пействам една публикация от сп."Тя" по темата,не е задължително да се приемат нещата дословно в духа на Православието,защото нещата не се вместват само в рамките на религията/която и да е/

За днешното “въведение” на православния българин

Едно мнение по повод постите и Въведение Богородично.

Няма как да пропуснете началото на някой пост. Всички родни медии следят ревностно църковния календар, за да запълнят информационно пространство, като съобщят на православния български народ (На многая лета!) важната новина, че е настъпило времето на бобената яхния. Като верижна реакция стартират дискусиите във виртуалното пространство: дебелее ли се всъщност по пости или се отслабва, “менкат” се рецепти за нискокалорични постни вкусотии, а съдържанието на поста се фокусира върху бурно (и греховно!) “постно” чревоугодничество.

Е, какво да се прави – приоритетите трябва да се спазват: първо сме потребители, после – каквото там е останало, ако изобщо нещо е останало. Това не е критика, а факт. Ние, потребителите, сме обект на непрекъсната манипулация, например: колко е гот да бъдеш греховен. Сигурно ще се сетите за оня благодушен дядо поп, дето сладко “маа” (в храма!) шунка по пости, щото не била блажна. А няколко милиона ТВ-зрители (мами и татковци, които днес празнуват по традиция – или по инерция?- Ден на християнското семейство) съучастнически се подсмихват, зЕдно мнение по повод постите и Въведение Богородично.ащото нарушава правилата – при това не просто обществените, а Господните!

Децата пък повтарят като зомбита малоумните реплики, вкарани в устата на “благия” отец от някой духовно-изтръпнал рекламист и се “възпитават” в изконни български ценности – като православието. Да не говорим пък за рекламодателя (оня, дето прави шунката), който сигурно е квичал от възторг от идеята как прасетата му поругават храма.
Същият този храм, от който Господ Исус Христос гневно “изрита” търгашите. Същия този храм, в който е била въведена Св. Богородица – събитие, което отбелязваме днес – (“Ден на Християнското семейство” - какво ли се яде?). Същият този храм, в който влизаме, палим свещ, пожелаваме си нещо (“Моля те, Господи, нека да спечеля от тотото, плийз!”) и излизаме. Същият този храм, в който си гледаме часовника, кога ще свърши венчавката на младото семейство и в който децата ни трябва да бъдат шопнати в кръщелния купел, за да може да преминем към “същинската” част, за която сме се събрали – софрата.

В действителност, не е случайно, че днешният празник – Въведение Богородично - е в началото на Коледния пост – времето за духовното “проветряване” от миазмите на “тоз скапан живот”, на който сме му толкова сърдити, защото е толкова несправедлив към нас (определено само към нас, я виж съседа каква кола кара, мамка му - сори!). Факт, който не се променя дори и от набезите ни до храма в опит за сделка с Господ. Защо? Ти, Господи, в крайна сметка българин ли си или...?

Отговорът е, че въведението в храма е толкова различно от влизането в храма. Влизането е събитие, 5 минути на път за тото-пункта. Въведението е състояние. И е завинаги. Вечно. Вечно! Вечно? ВЕЧНО. За целия живот във времето и за онзи – отвъд него. То е духовна категория, то е онова, което се крие зад “марката” християнин. То е самоличност, която получаваш, пазиш, развиваш и за която избираш да си отговорен. Или избираш да си безотговорен. Четлива табелка на винаги гостоприемен дом или потънала в прах (лъскава) табела на блиндирана врата със сложна ключалка и алармена система.

Въведението във вярата е онази метафора от днешния разказ за Божията майка, която на 3 годинки изкачила сама 15-те стълби от входа на храма. Разказ за смелостта да тръгнеш по стръмното към великото приключение, наречено живот – не този с краткосрочните цели (къща, кола, повишение на заплатата), а онзи, който те изпълва отвътре с възторг до пръсване и струи навън в светлина и радост, който облива другите с усещането, че “на някой му пука” точно за тях, че са ценни и обичани и че си струват всичко, което можеш да преживееш за тях – дори разпъване.

Днешният празник е напомняне – за родителите, че пътят на децата им започва от храма, онзи в който въвеждат душите им, за да останат там завинаги. Затова е Ден на християнското семейство. Толкова просто, че трябва да си наистина много прост (разбирай “чист”), за, за да го разбереш. Нещо, което далеч надхвърля “възхода” на съвременната ни духовна немощ.

Кой не си върши работата по профилактиката, лечението и опазването на православното здраве на българина, е сложно интелектуално и морално упражнение, за което явно “няма почва у нас”. Иначе нямаше вече над 15 години все още да обсъждаме: да учат ли децата в училище религия или да не учат. Защото, ако учат, току виж разбрали, че постът не е “супер яка” диета за отслабване, с която да решаваме проблема със затлъстяването на нацията, а начин за решаване на проблема с оскотяването на нацията. Мръвкопродавците пък никога нямаше да припарят до българския храм – там, където свещениците причестяват на края на поста православните българи с тялото и кръвта Господни, а не плюскат тайничко свински мезета в олтарите. Храмът, в който от времето на малката Мариам насам трябва да възпитаваме децата си в три неща (не в “онези три неща”) – вяра, надежда и любов, защото те отразяват началото, пътя и безкрая на един човешки живот...

Пуснато на: Сря Ное 21, 2007 5:44 pm Заглавие :

Защо пък "православно" здраве?!

Здравето си е просто здраве, и то не се категоризира по никакви причини или поводи чрез свирепите канони на религията ... независимо коя религия!

И тук вони на фанатизъм, та знае ли се ...

Да, така е "въведението в храма е толкова различно от влизането в храма" ... но не въведението е състояние , а влизането в храма е състояние. Някой пак си е объркал понятията ...пък пребиваването в храма е процес!!!

Влизането в храма е белязано с правилното разбиране за нещата от живота, а пребиваването е ... да живееш в синхронност с всичко и всички чрез самото правилно разбиране ... останалото просто е една религиозна заблуда и нагаждачество, и преиначаване на нещата ... това е.

Пуснато на: Сря Ное 21, 2007 6:00 pm Заглавие :

Може би и това са искали да кажат,но по начин съобразен с по-масовото разбиране за духовност/ако въобще има такова/.Все от някъде трябва да се тръгне.То май религиозният фанатизъм няма много почва у нас /говoря за официланата религия,за другите може и да има под нечий влияния/,но тези понятия са доста размити,да не кажа чужди при доста хора,та явно авторът се е опитал да обяснява по възможно най-достъпния начин - в духа на Православието.

Пуснато на: Чет Ное 22, 2007 2:20 pm Заглавие :

Само ти така си мислиш, че религиозният фанатизъм няма много-много място у нас ...

Бедна ти е представата на какво ниво е, писнало ми е да се занимавам с религиозни фанатици ... Crying or Very sad

Пуснато на: Чет Ное 22, 2007 2:55 pm Заглавие :

Лоша работа.Мислех си,че поради 50 години възпитание в атеизъм на няколко поколения,а и по принцип религиозния фанатизъм е чужд на българина/имам предвид по отношение на Християнството,за Исляма не мога да говоря със сигурност/.Но точно поради това през последните години пък намериха pocva у нас разни други "религии",клонове и секти,дето зарибиха част от младите не само тях и им промиват мозъците,та там водещ е слепия фанатизъм /за да ги манипулират по-лесно/. Sad