Пътят на живота за невежия е труден

Мисли само за това, което носи живот в себе си.
Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за Светлината.
Ако искаш да не се спъваш, бъди вътрешно винаги доволен, без да има защо.

Пътят на живота за невежия е труден.
Пътят на живота за разумния е лек.
Разбраното противоречие на едни носи радост, а на други - скръб.
Ако скърбиш за това, което си разбрал, не си познал живота.
Ако се радваш на това, което си разбрал, си схванал светлите му страни.

Нашето знание е ограничено, а нашето незнание - безгранично.

Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането!

Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.

Не намалявайте значението на това, което не познавате.

Пейстнах тези няколко мъдри мисли тук, защото често си беседваме на тези теми, но явно много малко хора ги разбират ... или пък изобщо и не искат да ги разбират.

Но аз предлагам да анализираме и изтълкуваме всяка една от тях, или ... да ги разясним. Стиска ли ви да направите това?!

Или ... пак аз ще се правя на много отворена и знаеща?!

Ако ви стиска - да започваме, ама не разчитайте само на мен ... Wink

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 6:13 pm Заглавие :

Знам,че колкото повече научаваш и узнаваш,токлкова повече разбираш,че не знаеш или много малко знаеш.И искаш да научиш повече.И не е достатъчно да знаеш нещо,а защо и за какво може да ти послужи/не само и обезателно в практичен план/,а да го разбереш и да го осмислиш.Трупането на знания самоцелно и механично не е нищо,ако не го свържеш с живота така,че да го разбереш като такъв. Cool

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:09 pm Заглавие :

Според мен трупането на знания, т.е. на ПОзнания може да бъде осмислено и асимилирано само тогава, когато си изживял на свой гръб достатъчно много и толкова, че да се пробудиш чрез самото разбиране от изживяното.

А иначе наистина самоцелното и механично трупане на знание не води до никъде, а, не - води - до самозаблуждение за собствената ти особа колко велика може да бъде или пък Е - човека бива обхващан тогава от високомерие и надменност до такава стенеп, че може и да се самоунищожи чрез натрупаното си самозаблуждение!!! Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:27 pm Заглавие :

Това е много силно!Трябва ми време да помисля, да го сдъвча и - ще пиша.

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:36 pm Заглавие :

Пак съм се унесла значи ... Laughing

Ми контактувам си, бе Пенке, контактувам си с Висшия разум ... и г,лей какви дълбокомислени и "неразбираеми" работи дъдря само ... Sad

Оставям те в размишления и ... пак ще си подъдрим, нали? Wink

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 9:01 pm Заглавие :

Да.

Пуснато на: Пет Авг 03, 2007 12:18 pm Заглавие :

Може да прочетеш много книги, но да не усетиш духа им и нищо да не остане в теб, а може да си надарен със завидни способности да можеш да цитираш цели пасажи и пак нищо да не промени начина ти на живот и мислене. Прошката, любовта и мислите са това което променя съществуването ни.

Пуснато на: Пет Авг 03, 2007 1:38 pm Заглавие :

Преди време аз не правех разлика между умен човек, интелигентен, начетен и мъдър.Животът ме срещна с всеки един от тези видове и вече знам разликата.Начетен може да бъде и един компютър - в неговата памет се събира толкова информация, колкото човек не може да побере в ума си.Интелигентен е този, който не само има информация, но и знае как да я ползва.Умен е този, който на база на добитата информация и нейното използване, стига до собствени изводи, които се явават нови по своя характер.А мъдър не е нищо от тези неща.Мъдрият няма нужда да трупа информация, нито пък да я ползва или пък да прави умозаключения.Той просто знае, усеща и чувства!Начетени ще срещнете много, дори и от феновете на кръстословици.Интелигентни - пълно е с тях, особено по-образованите хора.Умен вече е по-рядко и е като маяк за хората около него.А мъдреците - почти ги няма около нас, то може да е дори овчар, или дете, или .... абе всеки би трябвало да може, но всъщност изключително рядко се получава.

Пуснато на: Вто Авг 07, 2007 6:52 pm Заглавие :

Попаднах на едно интервю с Ак.Норбеков,цитирам част от изказване:"Има неща,който е по-добре да не знае човек.Така ще живее с по-голяма наслада.Мъдростта има цена.Затова великите хора не процъфтяват в своята страна.Има хора търсещи в целия свят.И те тренирайки достигат дадено ниво.Тълпата ги яде,завижда им.Това,че знанието не винаги ни прави щастливи,се вижда ясно при децата.Те са доволни,защото не знаят нищо за отношенията между майката и бащата,как се появяват на света.Малчуганите смятат,че родителите са безплатно приложение към живота им.Да постигнете и познаете себе си е болка.Човек ползва 3-5% от мозъка си и това е достатъчно да обслужва изискванията му и да бъде щастлив."

Пуснато на: Вто Авг 07, 2007 7:45 pm Заглавие :

Да.Никой никога не е обещавал, че знанието ни прави щастливи, ако това означава безгрижие.Още по-малко - мъдростта.

Пуснато на: Вто Авг 07, 2007 8:33 pm Заглавие :

Хората трудно прощават въпреки, че само си мислят, че са простили!!!

Това е много дълбок вътрешен процес, при който обикновено човека, когато е простил чувства пълно ОСВОБОЖДЕНИЕ И ЛЕКОТА!!! Много малко хора могат да прощават ИСТИНСКИ. Rolling Eyes

Хората не познават любовта!!! Те възприемат своите емоции, чувства, желания и сексуални трепети за любовта, но Любовта е съвсем друго понятие!

Мислите ги поражда ума на човека, който е твърде объркан и ограничен с натруфени и илюзорни понятия в него! Егото е над всичко при функциите на ума, а мислите са неговите производни - те винаги могат да те объркат и вкарат в невероятен хаос, от който може и да не излезнеш цял живот!

Така, че на човека му остава едно единствено нещо - да се научи какво означава понятието ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ЖИВОТА!

Когато той се докосне именно до него, всичко останало губи своето значение, защото човека намира смирението в душата си, до която също е успял да се докосне в процеса на самото рабиране.

Едва тогава той е способен да прощава истински, да обича истински и да контролира максимално своите мисли!

А това вече е почти съвършество ... Smile

Пуснато на: Вто Авг 07, 2007 8:43 pm Заглавие :

Не, Пенка, за интелигентността не съм изобщо съгласна с теб! Явно просто и сбъркала думата ...

ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА е присъща на Природата, на Вселената, на Космоса и всичкия живот в тях,, защото те са взаимопораждащи се, взаиморазбиращи се и синхронни ... и "ТЕ" просто знаят ... без да се сдобиват с безразборна информация ту оттук и оттам из необятното пространство!!!

А интелкта е присъщ за тесногръдите и илюзорни човешки представи!

Но ... за всичко останало си абсолютно права, за коте оистински се радвам ... ! Wink

Пуснато на: Вто Авг 07, 2007 8:48 pm Заглавие :

ЗА ТОВА ЦИТИРАНОТО ТУК Е БЕЗУМНО ПРАВ! АБСОЛЮТНО И ИЗЦЯЛО СЪМ СЪГЛАСНА С НЕГО!

Но ... понеже съм си Селена бих поспорила или поговорила по-точно с него за всичко останало!

Не ми пука, че е някой си там Норбеков ... и той не е критерий кат овсички останали, защото просто няма критерий, а има какво?! - ами разибранеееее.

Сори ... Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Авг 07, 2007 8:54 pm Заглавие :

Аз схванах някои противоречия на това,което е казано във форума и някои негови твърдения,затова го пуснах тук.От една страна излиза според него/ако правилно съм го разбрала/,че колкото си тънем в пълно неведение,толкова сме по щастливи.Но той като че ли не разграничава знанието като информация от познанието,или от изказването му не става ясно/поне за мен/. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Авг 07, 2007 9:10 pm Заглавие :

Невежите наистина са щастливи в незнанието си, Кати!

Той това има впредвид.

А той наистина не различава знанието от ПОзнанието. Rolling Eyes

Ум и Его - и тоя е вътре в кюпа, да не мислиш?! Razz